Най-запомнящите се пет момента от кариерата на Патрик Юинг
Центърът, който впечатляваше, но така и не успя да спечели титлата в НБА
Патрик Юинг е сред най-запомнящите се центрове, подвизавали се в Националната баскетболна асоциация. С екипа на Ню Йорк Никс, който го избира под номер едно в драфта през 1985-а година, той записва 17 впечатляващи сезона. Макар и да не е печелил титлата, да няма нито една награда за най-полезен играч в НБА, Юинг ще остане завинаги в сърцата на феновете на Никс и на почитателите на играта. Не е случайно, че неговият номер 33 вече не се използва от франчайза, ситуиран в града на голямата ябълка. В следващите редове ще си припомним петте най-добри момента на Патрик Юинг в цялата му кариера.
На пето място попада една впечатляваща забивка, която носи победата на Никс над Чикаго Булс с 97 на 93. Юинг изиграва изключително силен мач, вкарвайки 32 точки, които го правят втори най-резултатен след Майкъл Джордан, който бележи 36, но за „биковете“. Към това добавяме 14 борби и 1 открадната топка, но най-красивият и любопитен момент идва в края на двубоя, когато Патрик успява да забие, прескачайки не кой да е, а Денис Родман. Този миг носи 47-ият успех на Никс през сезона. При забивка Юинг закача Родман с десния крак, след което почти се контузва, но моментът определено си заслужава.
На четвъртата позиция поставяме още една великолепна забивка. Този път срещу още по-впечатляващия Алонзо Морнинг. По това време и двамата центрове са в пика на своите кариери, считани са за едни от най-добрите в лигата, а фактът, че Юинг успява да прескочи Морнинг и да забие, е наистина забележителен. Това не е толкова ценен миг, който да носи победа в края или да има голямо значение в мача, но определено остава като, може би, най-доброто, красиво и паметно отиграване от страна на центъра на Никс. Битката между двамата гиганти, изградили се като играчи в Джорджтаун, е спечелена от Юинг. С
В топ три идва и цялостното му представяне в мач номер шест от финалите в Източната конференция срещу дрийм тийма на Чикаго Булс през 1992-а година. Никс знаят, че ако загубят и тази среща, са аут от възможността да достигнат финала, а Юинг е сякаш най-наясно от всички. Със своите 27 точки, 8 борби и 3 чадъра той помага, за да се стигне до изравняване от 3 на 3 победи след 100 на 86 в полза на Никс. Феноменалната му игра идва точно след най-слабите му представяния в мач номер 4 и 5 от серията. Все пак това не е достатъчно и Чикаго печели седмата среща помежду им.
Три години по-късно Никс отново се бори на финал на конференция. Този път съперник е Индиана Пейсърс, а резултатът след първите 4 срещи е 3:1 в полза на Индиана. От Никс отново трябва да правят чудеса, за да пренесат битката в шести, а след това и в седми мач и, разбира се, най-много се разчита на Патрик Юинг. Той успява да вкара 19 точки, ставайки най-резултатен от своя тим, овладява 8 борби, а в добавка към това има два чадъра, една асистенция и една открадната топка. Никс се представя на ниво в срещата, но изпитва трудности при стрелбата от късо разстояние и с по-малко от 6 секунди на разположение, Юинг успява да предостави своя специалитет, поднасяйки за 96:95 със сирената. Отиграване, което вдъхновява Никс за 3:3, но не стига, за да изпрати отбора от Ню Йорк на финалите.
Финали, които тимът на Юинг достига година по-рано и то благодарение на центъра, който просто е феноменален в сблъсъците, решили участника от Източната конференция в битката за титлата. Съперникът пак е Индиана Пейсърс и този път резултатът се развива победа за победа, въпреки че Пейсърс обръща след изоставане от 0:2 до 3:2. Все пак серията стига до заключителния двубой номер седем, в който Реджи Милър бледнее пред Юинг. С 24 точки, 22 борби, 7 асистенции, невероятните 5 чадъра и 1 открадната топка центърът носи победата с 94:90. В последните секунди той успява да реализира ключови две точки, с които тимът му повежда с 91:90 и успява дори да увеличи аванса си. Все пак в поредната битка, състояла се от 7 двубоя, Никс отстъпва на Хюстън Рокетс и Юинг не успява да грабне пръстена, който заслужава.