Деветнадесетият носител на „Златна топка“ – Йохан Кройф

Деветнадесетият носител на „Златна топка“ – Йохан Кройф

Рекордна трета златна топка за чудото на Нидерландия през 1974-а година

Въпреки невероятните постижения на немския футбол, включващи световна титла на Западна Германия и спечелена първа Купа на европейските шампиони от Байерн Мюнхен, отново невероятният Йохан Кройф печели „Златната топка“ през 1974-а година. За втора поредна и общо трета година в последните четири Кройф е футболист номер 1 на Стария континент. Вече като играч на Барселона той поставя нов рекорд, подобрявайки постижението на Алфредо Ди Стефано, който единствен преди него има два подобни приза.

Нидерландският футболист най-после има сериозна конкуренция в класацията, в която събира отново 116 точки, както и при успеха си през 1971-а, но своята върхова форма е достигнал и Франц Бекенбауер. Бранителят на Байерн Мюнхен и Западна Германия остава само на 11 точки от първия в класирането. Едва трети е изключително добре представилият се на световните финали Казмиеж Дейна от третия по терените в Западна Германия – Полша. Атакуващият халф на Легия Варшава събира само 35 точки.

Общо 26 журналисти от страните, членуващи в УЕФА имат право на вот и всеки един от тях гласува за Кройф. 15 са първите места, 9 вторите, едно трето и едно четвърто, които правят общия сбор точки за нападателя на Барселона 116. Според 10 от гласуващите Бекенбауер трябва да бъде победител, 13 души го оставят на втора позиция и един на трета. Според двама той въобще не заслужава да бъде в топ пет. Интересното е че едно от първите места отива за Герд Мюлер, който пак е сред топ реализаторите, но остава едва седми в подреждането за „Златната топка“. След поляка Дейна в класацията се нареждат Пол Брайтнер от Байерн Мюнхен с 32 точки, Йохан Неескенс от Барселона с 21 и Гжегож Лато с 16. Нападателят на Стал Миелец е и голмайстор на шампионата на света със 7 гола.

Как обаче Крой успява да пребори европейски клубни шампиони, световни шампиони, топ реализатори и състезатели, чиито тимове имат много повече успехи от Барселона? Отговорът се крие в неговото представяне по терените в Испания, както и в Западна Германия, където с националния си тим играе финал, загубен от домакините на това световно първенство. С капитанската лента на ръката си Кройф е фантастичен още от първата групова фаза, а „лалетата“ постигат две победи, една от които над България, както и едно равенство. Във втората група Нидерландия трябва да се изправи срещу Аржентина, Източна Германия и Бразилия. Още срещу аржентинците Кройф блести с два гола – откриващият и оформилият крайното 4:0. Следва нова лесна победа, този път с 2:0 над Източна Германия, след което и бразилците са на колене пред Неескенс и Кройф, който бележат двата гола за отбора на Ринус Микелс. Нидерландия е на финал и всички очакват двамата най-добри футболисти на „лалетата“ да покосят фаворита и домакин Западна Германия и макар че Неескенс бележи още във втората минута от дузпа, Пол Брайтнер и Герд Мюлер носят обрата и втората световна титла на Германия. Кройф обаче остава един от най-впечатляващите футболисти на този шампионат и много хора са на мнение, че скоро ще постигне и значим успех на национално равнище.

С клубния си тим Барселона нидерландецът не играе през пролетта в Европа, където Байерн Мюнхен триумфира в КЕШ, а голмайстор е Герд Мюлер с 8 попадения. Барса е аут и то от втората по сила надпревара още в края ан 1973-а. При завръщането си в най-престижния турнир обаче испанският шампион е безкомпромисен и бързо достига до трети кръг. Шампиони с 10 точки пред втория Атлетико Мадрид, каталунците изглеждат съвсем различно в състава си с Кройф, а и през лятото взимат Неескенс, за да се превърнат в страшилище и в Европа.

Йохан Кройф остава завинаги в историята, ставайки първия състезател, спечелил 3 „Златни топки“ и то с два различни отбора. Въпреки че няма много успехи на клубно и национално ниво, това, което прави нидерландецът, е невиждано във футбола до този момент. Техническите му възможности са определяни като извънземни, а лекотата, с която играе, е повече е впечатляващата. Скоростта и желанието му да допринася за успехите на тима си повече, отколкото сам да бележи головете го правят скромен и от нереална класа.

.