Деветият носител на „Златна топка“ – Денис Лоу
Шотландецът превзе сърцата на феновете на Ман Юнайтед и не само през 1964-а година
През 1964-а година във футболна Европа изпъква едно име – това на голмайстора на Манчестър Юнайтед Денис Лоу. Шотландският нападател грабва наградата за най-добър играч на Стария континент през годината – „Златна топка“.
На 22-и декември е обявено, че Лоу събира 61 точки от гласувалите 21 журналисти от страните, членки на Европейската футболна централа – УЕФА. Играчът на Ман Юнайтед изпреварва носителят на приза през 1960-а Луис Суарес с 18 точки. Играещият за Интер по това време испански нападател събира само 43, а трети остава десният флангови състезател на Реал Мадрид Амансио Амаро с 38. Само 7 точки разделят правещия все по-голямо впечатление с екипа на Бенфика Еузебио от попадане в топ 3. 15 от гласувалите журналисти дават вота си за Лоу. Шестима от тях го поставят на първото място, пак шестима на второ, трима на трето и един на пето. Любопитното е, че Луис Суарес също има 6 първи места, но само 1 второ, едно трето и 3 четвърти от всички 11, поставили го в топ 5. Според 13 от имащите право на глас Амансио има позиция в топ 3, но значително изостава от своите конкуренти за първо и второ място.
За наше съжаление няма българин сред най-добрите футболисти, събрали поне по 1 точка в класирането за „Златна топка“ през 1964-а.
Какво се случва през въпросната година и защо точно Денис Лоу получава наградата? Започваме с факта, че неговият Манчестър Юнайтед не печели трофей. Още в началото на кампанията отбора губи финала за суперкупата от шампиона Евертън. В последствие достига до ¼-финал в турнира за купата на носителите на национални купи, а при защитата си на трофея от ФА Къп отпада на ½-финал от Уест Хем. Именно в тази надпревара обаче Лоу е невероятен. Шотландецът бележи единственото попадение за „червените дяволи“ при отпадането от „чуковете“, а преди това вкарва два хеттрика и веднъж се отчита с две попадения. Головете му срещу Бристъл Роувърс в четвърти кръг са повече от значими за успеха с 4:1, а другият му хеттрик е при победата над Съндърланд при преиграването от ¼-финалите на надпреварата. Освен всичко това Лоу е голмайстор на своя отбор в английската първа дивизия, където Ман Юнайтед бележи огромен прогрес от 19-и през сезон 62/63 до втори през 63/64. С 30 попадения Лоу допринася Юнайтед да остане само на 4 точки от шампиона Ливърпул. С още 16 гола в другите надпревари, Лоу е безспорен номер 1 в тима на „червените“ от Манчестър, а в Европа блести с още два хеттрика – срещу Спортинг Лисабон и Вилем Втори. Изглежда така, сякаш Денис Лоу успява да засенчи играчи като Боби Чарълтън и Джордж Бест със завидна лекота.
По същото време Луис Суарес не изглежда толкова блестящ за Интер. Испанецът далеч не е сред играчите, участващи в много попадения. Все пак той е важна част от състава на Еленио Ерера, който обаче не успява да се пребори с конкуренцията на Болоня за титлата в Серия „А“. Интер обаче триумфира в КЕШ, побеждавайки на финала Реал Мадрид с 3:1. Суарес постига успех и със своя национален тим, след като Испания завоюва европейската титла след 2:1 над СССР на „Сантиаго Бернабеу“. В този отбор на „Ла фурия роха“ играе и Амансио, който вкарва един гол на евро финалите и помага на Реал Мадрид да спечели титлата в „ЛаЛига“.
Все пак значимостта, головете и продължаването на израстването на Денис Лоу стават причината той да получи наградата за най-добър играч в Европа през 1964-а година. По онова време постиженията на клуба, за който играеш не са с толкова голяма тежест. Важни са чисто индивидуалните качества, а шотландецът неизменно ги притежава и без него Манчестър Юнайтед нямаше да постигне всички тези добри резултати.