Седемнадесетият носител на „Златна топка“ – Франц Бекенбауер
Първият защитник, избран за най-добър играч за годината в Европа
След дълги години в подножието на топ три и постоянни прекрасни изяви защитникът на Байерн Мюнхен и националния отбор на Западна Германия Франц Бекенбауер получава наградата за най-добър футболист Европа – „Златна топка“ през 1972-а. След категоричната победа на Йохан Кройф година по-рано, битката за първата позиция изглежда повече от оспорвана. В нея се пускат още двама съотборници на Бекенбауер от националния тим, спечелил Евро 1972. Голмайсторът в надрпеварата Герд Мюлер и впечатляващият халф на Борусия Мьонхенгладбах Гюнтер Нетцер вдигат още нивото, но наградата за първи път отива в ръцете на защитник.
През 1972-а имащите право на глас са с човек по-малко, затова и раздаваните точки са една идея по-малко, но това не пречи Бекенбауер да събере 81 от тях. Според резултатите, обявени на 26-и декември общо 21 журналисти са гласували, че бранителя на Байерн заслужава да бъде в топ 5. От тях 10 души са го поставили на първа позиция, четирима на втора, един на трета и шестима на четвърта. По един вот повече за петицата са получили Мюлер и Нетцер, но те остават с по 2 точки по-малко от победителя. Единственият предишен носител на приза от Байерн и Западна Германия има седем първи места, четири втори, шест трети и пет четвъри, което се равнява на 79 точки. Все пак повечето първи позиции оставят Мюлер втори. Нетцер има само пет първи места, седем втори, шест трети и четири четвърти.
Победителят от предходната година Йохан Кройф остава на четвърта позиция, но и той не е особено далеч от топ 3, тъй като събира 73 точки. Един от тримата голмайстори в КЕШ обаче прави по-силен край на 1971-а, отколкото старт на 1972-а и макар че неговият Аякс защитата титлата си в най-престижната клубна надпревара на Стария континет, той остава извън призовата тройка.
В подреждането за 1972-а има и българин. Това е Христо Бонев от ЦСКА, който събира едва 3 точки с едното си трето място, но все пак е 11-и в подреждането заедно с играчи като Гери Мурен, Муртаз Курцилава и Пол Ван Химст. Само точка повече от него имат Гордън Банкс, Боби Мур, Влодзимиеж Лубански и Бари Хулсхоф.
Европейската титла на Западна Германия изиграва основна роля първите три позиции да бъдат окупирани от представители на тази страна. Макар и само с четирима участници, битката за най-добър отбор на Стария континент противопоставя страхотни отбори. Западна Германия се справя в полуфиналите с Белгия с 2:1 след две попадения на Герд Мюлер, а на финала разбира Съветския съюз с 3:0. Мюлер вкарва още два пъти, а Бекенбауер и цялата отбрана на шампионите е просто невероятна, за да успее да спре постъпите към врата на играчите на СССР, жадуващи да триумфират на „Хейзел“. Цялата игра в предни позиции се гради около Мюлер, но архитектът ѝ се казва Гюнтер Нетцер.
На клубно ниво Байерн се бори за титлата в Бундеслигата с Шалке 04 и успява да я спечели, допускайки само 38 гола и едва три поражения за 34 срещи. Мюлер забива 40 попадения във всички турнири, в които „баварците“ не успяват да грабнат втори трофей. В надпреварата за купата са елиминирани от Кьолн в четвъртфиналите след кошмарен реванш, загубен с 1:5. В КЕШ пък Глазгоу Рейнджърс спира възможността на феновете да наблюдават двата най-силни тима на финал – Аякс срещу Байерн Мюнхен.
Битката за „Златна топка“ през 1972-а година е една от най-оспорваните в цялата история. И не говорим само за разликата между първото и второто място. Говорим за това, че дори футболистът, който не е в топ 3 е на едва 8 точки от първата позиция. Франц Бекенбауер обаче се откроява над всички с уникалния за бранител по онова време стил. Той е капитан, лидер и най-важен играч на носителя на титлата в Бундеслигата, както и на отбора, вдигнал европейската титла – Западна Германия.