Изненадващият първи европеец, избран под №1 в драфта на НБА

Изненадващият първи европеец, избран под №1 в драфта на НБА

През 1947 г. се провежда първия драфт в Националната баскетболна асоциация. Питсбърг Айрънмен има честта да избира първи и привлича американският гард Клифтън МакНийли. Цели 31 г. са нужни, за да може чужденец да се похвали като най-предния пик в НБА. През 1978 г. Майкъл Томпсън от Бахамите подсилва Портланд Трейл Блейзърс. До първите години на 21-ви век подобна чест вече са изпитали двама баскетболисти от Нигерия и по един от Китай и Австралия. За приблизително 60 г. всички други първи пикове са американци. През 2006 г. пък за първи път баскетболист от Европа е избран под номер 1. А засега и за последен.

През 2002 г. в Италия дебютира едно младо, но доста високо момче. Грамадният 213-сантиметров център Андреа Барняни прави страхотно впечатление с отбора на Рома и след само един сезон при професионалистите е привлечен от Бенетон Тревизо. За 3 сезона в новия си отбор той печели титла и две купи на Италия. През 2006 г. пък печели престижната награда за най-добър изгряващ баскетболист в Евролигата, където отборът му стига до втората групова фаза и няколко точки го разделят от участие в 1/4-финалите. През същата година Барняни е избран за най-добър италиански баскетболист под 22 г. В края на сезона той е само на 20 г. и изглежда апетитна хапка за тимовете от НБА.

Толкова апетитна, че още първият отбор с право на избор се възползва от възможността да привлече високия център. Барняни потегля към Канада, за да се присъедини към Торнто Раптърс. Както винаги към избраният под номер 1 има огромни очаквания. И до голяма степен в началото те се оправдават. За 65 мача от редовния сезон Андреа играе по 25.1 минути, вкарва по 11.6 точки, взима 3.9 борби и стреля почти 50% от игра. С подобни показатели помага на „динозаврите“ да влязат в плейофите, а самият той попада сред идеалния отбор на новобранците в НБА. И то в клас 2006 г. с хора като ЛаМаркъс Олдридж, Кайл Лаури, Брендън Рой, Раджон Рондо, Пол Милсап и други таланти.

За съжаление на Барняни и цяла Италия доброто начало на първия европеец селектиран под номер 1 в драфта на НБА не се превръща в звездна кариера. Центърът прекарва 7 сезона в Торонто, два в Ню Йорк и един в Бруклин. За тези общо 10 сезона той играе само 11 мача в плейофите – през 2007 и 2008 г. Иначе приключва кариерата си със средно 14.3 точки, 4.6 борби и 377 мача като титуляр. Солидни показатели, но далеч от мечтите и очакванията към избор номер 1 в драфта.

.