Двадесетият носител на „Златна топка“ – Олег Блохин

Двадесетият носител на „Златна топка“ – Олег Блохин

Носителят на най-значимия индивидуален приз, който попиля конкуренцията през 1975-а

Годините, в които няма световно или европейско първенство, са най-трудните за определяне на носителя на най-престижното индивидуално отличие във футбола в Европа. „Златната топка“ през 1975-а година обаче не изглежда никак трудно присъдена на Олег Блохин. Украинецът, роден в Киев, превръща Динамо в отбор, който с лекота да спечели две значими отличия, оставяйки трайни следи не само в шампионата на Съветския съюз, но и на Стария континент.

Блохин е играчът, спечелил „Златната топка“ с най-голяма разлика тогава, подобрявайки дори постижението на Йохан Кройф от 1971-а. След трите награди за нидерландецът и едната за Франц Бекенбауер, на 30-и декември 1975-а година отличието е връчено на Олег Блохин. Той събира 122 точки, след като всички 26-има журналисти, имащи правото на вот, гласуват за него. Той впечатлява най-много 20 от тях, поставящи го на първата позиция, петима го оставят втори, а един дори четвърти. Втори в подреждането е европейският шампион на клубно ниво за втора поредна година с Байерн Мюнхен Франц Бекенбауер. Постоянното му присъствие в топ 5 на класацията, а в последните години и в топ 3 го прави една истинска легенда, но Бекенбауер събира само 42 точки, което е почти три пъти по-малко от победителя. Само 12 души поставят бранителя на Байерн в петицата, а едва четирима са го поставили на първото място. Трети в класацията е Йохан Кройф, а петицата допълват Берти Фогтс и Сеп Майер, съответно от Борусия Мьонхенгладбах и Байерн.

Отново можем да открием името на Христо Бонев, но чак на 17-ата позиция. Нападателят на Локомотив Пловдив събира 4 точки от едно второ място, но по толкова имат топ реализаторът на Байерн Герд Мюлер, звездата на Чехословакия Иво Виктор, голмайсторът на световните финали от 1974-а Гжегож Лато, както и Йосип Каталински от Югославия.

Изключително бърз, с голмайсторски нюх, с желание за непрестанни успехи, Олег Блохин изпъква през 1975-а година. Роденият 23 години по-рано в Киев състезател идва от семейство на спортисти. Майка му е лекоатлетка в три дисциплини – петобой, спринт и скок на дължина, а баща му е полицай, но и спринтьор. Така, в гените си Блохин има спортните качества, които демонстрира на футболния терен с екипа на местния Динамо, който през 70-те години е един от най-качествените тимове в СССР. Динамо печели с пет точки аванс пред Шахтьор титлата на Съветския съюз, затвърждаваща доминацията на отборите, които не са част от Русия. Блохин става топ реализатор с 18 гола от всички 53 вкарани от неговия тим. Постижението му е с 5 попадения по-добро от това на втория Борис Копейкин от ЦСКА Москва.

Провалът в турнира за купата, завоювана от предишния шампион на СССР Арарат Йереван обаче не е приет толкова зле, тъй като по-важна се оказва купата, спечелена през предходната година. Тя осигурява на Динамо и Блохин участие в турнира за купата на носителите на национални купи. Надпревара, която през 1975-а е спечелена от украинците. В КНК Блохин още през 1974-а загатва за невероятния си потенциал и само побеждава силния отбор на ЦСКА София, вкарвайки по 1 гол в двете срещи помежду им. В полуфиналите нападателят се разписва и във вратата на ПСВ Айндховен в първата среща, оформяйки крайното 3:0, с което реваншът на нидерландска земя става далеч по-лесен за украинците. Представителят на СССР се справя с лекота и във финала срещу Ференцварош. Нова победа с 3:0 и нов гол на Блохин носят трофея от престижната европейска клубна надпревара.

Дубълът за Динамо Киев е факт, голмайсторският приз в шампионата на СССР и страхотното представяне на Олег Блохин във всеки един мач на неговия тим, стават причината той да бъде удостоен с приза за най-добър футболист в Европа през 1975-а година. Тепърва 24-годишният състезател ще трупа успехи, но на индивидуално равнище това е най-големият му. След Лев Яшин Съветският съюз може да се похвали и с полеви играч, печелил „Златната топка“.

.