Двадесет и седмият носител на „Златна топка“ – Паоло Роси

Двадесет и седмият носител на „Златна топка“ – Паоло Роси

Край на немската доминация, време е Серия „А“ да се завърне на върха

Силният футбол в Бундеслигата, доминацията на играчи от Западна Германия и футболисти, играещи в шампионата на тази страна, свеждат очакванията през 1982-а година именно към тези състезатели. Малко по-слабата година на Карл-Хайнц Румениге обаче започва да зависи още повече от световното първенство в Испания, където на преден план излиза един не особено постоянен, но пък доста класен нападател в най-подходящите моменти. Неговото име е Паоло Роси. Голмайсторът на Мондиала става и двадесет и седмият носител на приза „Златна топка“ за най-добър европейски футболист през календарната година.

На 28-и декември 1982-а става ясно, че играчът на италианския шампион Ювентус и световен първенец със „Скуадра адзура“ става третият италианец след Омар Сивори през 1961-а и Джани Ривера през 1969-а, който получава най-престижната индивидуална награда във футбола в Европа. Уточняваме, че Сивори е роден в Аржентина, но притежава италиански паспорт и играе за националния тим на тази страна.

Роси събира 115 точки от възможни 130, които могат да раздадат 26-имата журналисти, представители на страните, членуващи в УЕФА. Според 21 от тях той заслужава най-много наградата, един го оставя на второто място, а двама – на третото. Втори в подреждането е Ален Жирес. Халфът на Бордо също прави запомнящи се мачове, както по терените в Испания, така и в Лига 1 и турнира за купата на УЕФА, с което взима 64 точки. Нито един от гласувалите за него обаче не го поставя на първа позиция. Той взима 8 втори, шест трети, пет четвърти и четири пети места. Трети остава съотборникът на победителя Збогниев Бониек. Полякът е повече от страхотен за „Старата госпожа“ и за националния си тим, който достига до бронзовите медали на шампионата на света.

Победителят в предходните две години Карл-Хайнц Румениге остава четвърти с 51 точки, само 2 по-малко от Бониек, но това сякаш означава край на немската доминация. Петицата се допълва от Бруно Конти, който взима останалите пет първи позиции, които не са присъдени на съотборника му в националния тим. Крилото на Рома също е с голяма заслуга за неочаквания триумф на Италия на Мондиала. За съжаление, отново няма българи, получили точки в анкетата за „Златна топка“. Логично, тя е доминирана от световни шампиони. Освен Роси и Конти, личат имената на Дино Дзоф, Джанкарло Антоньорни, Гаетано Ширея и Марко Тардели.

Паоло Роси не прави кой знае колко силна кампания за Юве в Серия „А“. Началото на 1982-а година за него е тежко, но всичко се обръща, когато с националния отбор той започва своето дълго и сладко пътешествие из Испания. Италианците стартират трудно и след три равенства и само гол повече от Камерун успява да преодолее груповата фаза. Роси все още не е показал какво може пред света, а и никой не слага „Скуадра адзура“ в сметките за титлата. Във втората групата фаза обаче е подчинен световният шампион Аржентина, след което идва ред и на Бразилия. Хеттрик на Паоло Роси означава, че Италия ще играе на полуфинал. Победата с 3:2 прави постижението на нападателя още по-сладко. Роси вкарва първите си голове именно срещу „селесао“, а срещу Полша продължава да бъде големият герой за селекцията на Енцо Беарздот. Двата му гола носят нова сензация, която е продължена от перфектно представяне срещу Западна Германия. Четвърти фаворит поред прекланя глава пред мощните италианци, а откриващия гол при успеха с 3:1 носи и „Златната обувка“ на първенството за Роси.

Въпреки не особено обещаващият старт на годината, Роси обръща късмета на своя страна, а постоянството му се запазва до края на календарната година. Самочувствието, което успява да натрупа след шампионата на планетата неминуемо му повлиява и в турнира за купата на европейските шампиони. Той бележи два гола на датския Хвидовре, а след това помага за по-трудното отстраняване на белгийския Стандарт Лиеж с нови две попадения. В последствие той става топ реализатор и на тази надпревара, след като помага на Юве да достигне до финала през 1983-а, загубен от Хамбургер.

Паоло Роси е доказателство, че „Златната топка“ може да бъде спечелена дори да нямаш особено добър край на предходния сезон, но направиш невероятно световно или европейско първенство и продължиш със силното си представяне до края на календарната година. Италианецът напълно заслужава този приз, защото носи огромна радост на една от най-футболните нации в Европа през 1982-а.

.