Двадесет и третият носител на „Златна топка“ – Кевин Кийгън

Двадесет и третият носител на „Златна топка“ – Кевин Кийгън

Първа награда за най-добър футболист в Европа за английският нападател

Наградата „Златна топка“ за най-добър европейски футболист през 1978-а година е връчена на Кевин Кийгън. След второто си място в предходната класация, играчът на немския Хамбургер печели наградата година по-късно. Във времената на силния немския футбол за трети пореден път призът за най-добър футболист на Стария континент отива в ръцете на състезател от Бундеслигата.

След изоставането от само 3 точки зад Алан Симонсен през 1977-а, въпреки спечеленият трофей от Купата на европейските шампиони, бившият нападател на Ливърпул събира 87 точки година по-късно. Той изпреварва само с 6 точки втория Ханс Кранкл от Австрия. Нападателят на Барселона печели 81 точки от гласувалите 26-има журналисти от страните, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА. Трети остава Роб Рензенбринк от Андерлехт, който е представител на втория от Мондиала в Аржентина през същата година – Нидерландия.

Битката за най-престижното индивидуално отличие отново е жестока. По 22-ма души поставят Кийгън и Кранкл в топ 5. Според 9 души англичанинът заслужава първата позиция, според шестима трябва да е втори, четирима го поставят на третото място, а трима – на четвърто. За осем от имащите право на вот победител трябва да е австрийският нападател, трима смятат, че е достоен за втората позиция, осем са и третите му места, две – четвъртите и едно пето.

Петицата се допълва от двама италианци. Това са Роберто Бетега от Ювентус, който събира 28 точки и Паоло Роси, представляващ все още отбора на Виченца. Младият нападател събира 23 точки. Българи в класацията отново липсват. Любопитно е също, че първият футболист от носителя на КЕШ за втора поредна година Ливърпул в класацията е Кени Далглиш. Шотландецът има едва 10 точки, с които е осми. На същата позиция финишира и Алан Симонсен, чиято голова форма спада значително от началото на 1978-а.

Амбициозният тим на Хамбургер не прави особено добра кампания в Бундеслигата през сезон 1977/78 и завършва едва 10-и, а Кийгън не блести особено, след като сменя английския шампионат с първенството на Западна Германия. Кьолн прави дубъл в страната, триумфирайки и с купата. Хамбургер не участва и в евротурнирите, които прави Кийгън изключително изненадващ победител в класацията за „Златна топка“, след като неговата родна страна не се и класира за световното първенство.

След много силната 1977-а и дубълът с Ливърпул изглежда далеч по-шокиращо, че той не взима наградата още тогава. Все пак Кийгън става петият англичанин, коронясан с приза по далеч по-различни причини. Лидерската му роля в Хамбургер показва огромно израстване в тима от Бундеслигата. Той блести моментално с невероятния си удар, страхотните дрибльорски умения и бруталното ускорение. Новият Кийгън, този, играещ в Германия, показва, че може да бъде изключително полезен във всяка една фаза от играта. Изключително ключов в защита, в отнемането на топката, граденето на атаките и, разбира се, завършването им, той се превръща в човекът отбор и не случайно е избран за футболист номер едно за сезон в най-силния шампионат в Европа тогава. Макар и далеч от успехите, няма играч, чието влияние за отбора му да е толкова сериозно, толкова отчетливо забележимо.

Що се отнася до Кранкл, вторият в класацията, то й бележи 4 гола на световните финали, в които Австрия стига до втората групова фаза. С повече попадения финишират само Роб Рензенбринк с 5, който е и трети в подреждането за „Златна топка“, Теофило Кубияс от Перу, който също има пет гола, както и топ реализаторът на шампионата на света Марио Кемпес от носителя на трофея Аржентина. Да, ако тогава призът можеше да отиде при южноамериканец, то Кемпес щеше да е безспорен победител. Особено, след като две от попаденията му са вкарани във финала с Нидерландия. Кемпес е и голмайстор на ЛаЛига с 28 попадения.

Все пак наградата „Златна топка“ се връчва само ан играчи от Европа, така че през 1978-а тя е за Кевин Кийгън.