Тридесет и четвъртият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен

Тридесет и четвъртият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен

Втора поредна награда за най-добър европейски футболист за нападателя на Милан

Европейска титла и голмайсторски приз с националния тим на Нидерландия носят „Златната топка“ на Марко ван Бастен през 1988-а, а година по-късно той дублира успеха си с европейска титла и постижението от 10 гола в турнира за купата на европейските шампиони с клубния си отбор Милан, което се оказва ключово за наградата. Ван Бастен завършва 1988-а много силно и продължава във възходяща линия, а нидерландската доминация в края на 80-те години се дължи предимно на неговото представяне.

Отново трима играчи на италианския Милан заемат първите три позиции в класацията, но този път Франко Барези разделя двата от тримата нидерландци в тима, заемайки второто място. Франк Рийкард остава трети за втора поредна година, а победителят от 1987-а Рууд Гулит е чак седми. Преди него са Лотар Матеус от Интер, Питър Шилтън от Дарби Каунти и Драган Стойкович от Цървена звезда. За поредна година няма българи, за които да е гласувал поне един от 27-те журналисти, представящи страните, членуващи в европейската футболна централа – УЕФА.

Този път Ван Бастен събира 10 точки по-малко от 129-те през 1988-а година. Нападателят може да се похвали с 18 първи, шест втори, едно трето и едно четвърто място, а дори един от гласуващите не го поставя в топ пет. Все пак разликата с втория е 39 точки. Толкова са отредени за Франко Барези, който играе феноменално в отбраната на „росонерите“ и също е с голям принос за европейския триумф. А за баланс опорният халф Франк Рийкард събира 43 като е също толкова далеч от четвъртата позиция, колкото и от втората, но има двама души от гласуващите, които смятат, че той заслужава първото място. Четвъртият Лотар Матеус събира само 24 точки, което е с две повече от Питър Шилтън, останал пети.

Вече споменахме за голмайсторския приз в КЕШ, който е в основата на триумфа на Ван Бастен, макар и пет от десетте му гола да падат още в предходната година и то в първите кръгове на турнира. Двете му попадения във финала срещу Стяуа Букурещ, спечелен с 4:0, както и головете му, по един на „Сантиаго Бернабеу“ и „Сан Сиро“ за отстраняването на Реал Мадрид с общ резултат 6:1 в полуфиналите, са с огромна цена. Ван Бастен бележи и единственото попадение в двете срещи с немския Вердер Бремен на ¼-финалите, успявайки да вкара във всеки един кръг от надпреварата.

В Серия „А“ Милан разочарова с третата си позиция, оставайки на 12 точки от шампиона Интер и на една зад втория Наполи, но това не пречи на Ван Бастен да е втория най-резултатен играч заедно с бразилеца Гарека. Двамата имат по 19 гола, което с 3 по-малко от нападателя на шампионите Алдо Серена. Не малка част от попаденията на нидерландеца са вкарани през 1989-а. Той се разписва по веднъж при успехите над Комо и Рома, два пъти срещу Асколи за 2:0, точен е при 1:1 с Болоня, при 1:1 с Лацио, носи победата с 2:1 над Торино, вкарва отново срещу Рома в края на сезона и завършва със 7 попадения в последните три мача: по две на Пиза и Болоня и хеттрик срещу Асколи.

Краят на 1989-а е една идея по-колеблив като първото му попадение в Калчото идва чак в края на октомври, но е победен гол над Рома, след това Ван Бастен е точен на два пъти срещу Ювентус за 3:2, бележи на Интер, Лече и Бари. В КЕШ отново наказва Реал Мадрид, за да може Милан да си гарантира футбол в Европа и през пролетта, когато печели и втора поредна европейска титла.

Силните времена на нидерландския футбол в италианската Серия „А“ са отразени най-вече с представянето на Марко ван Бастен, който през 1989-а съвсем заслужено е избран за най-добрия футболист на „Стария континент“ за втори пореден път.