Тридесет и деветият носител на „Златна топка“ – Христо Стоичков
Първи и последен българин с приза за най-добър играч в Европа
Христо Стоичков е донесъл много радост на всички футболни привърженици в България, а дори и на Барселона и другите клубни отбори, за които се е подвизавал. Най-добрият български играч за всички времена получава и своето международно признание през 1994-а година, когато печели гласуването за „Златна топка“. Наградата е спечелена от него по безапелационен начин. Стоичков получава приза си на 20-и декември на специална церемония, на която става ясно, че той е получил 210 точки от гласувалите за него журналисти.
Голямата промяна в класацията е, че в нея вече 49 журналисти, представители ан всяка една страна, членуваща в УЕФА, имат право на глас, което е значително повече от предходни години. За Стоичков гласуват 48 от тях, като 28 го поставят на първо място, 13 – на второ, петима – на трето и по един на четвърта и пета позиция. Българският футболист на Барселона изпреварва с лекота втория Роберто Баджо, който събира 136 точки. Миналогодишният победител и втори от световното първенство в САЩ с националния тим на Италия има само шест първи позиции, което прави голямата разлика с Ицо. Топ три се допълва от друг от играчите на „Скуадра Адзура“ – бранителят на Милан Паоло Малдини. Четвъртото място се разделя от румънеца Георге Хаджи и Томас Бролин от Швеция.
Любопитното е, че в класацията попадат още двама българи. Това са Йордан Лечков и Красимир Балъков. Лечков събира четири точки с две четвърти позиции, а халфът на Спортинг Лисабон само три, макар че от „Франс Футбол“ твърдят, че Балъков е спечелил също четири точки и трябва да е на тринадесета позиция заедно със своя сънародник, Ерик Кантона и Михаел Лаудруп.
В година, в която има световни финали, е логично победител в класацията за „Златна топка“ да е играчът, направил най-голямо впечатление по време на месеца, който националните тимове прекарват в САЩ. Стоичков става голмайстор на шампионата, отбелязвайки шест попадения. Толкова има и руснакът Олег Саленко. Стоичков обаче е един от най-впечатляващите играчи в елиминационната фаза. Още в групите той вкарва два гола на Гърция от дузпи и едно попадение срещу Аржентина. Следват обаче голове срещу Мексико, Германия и Италия, които помагат на България да поднесе една от най-големите сензации в света на футбола. Страната ни стига до полуфиналите, в които отстъпва с 1:2 на Италия след редица спорни съдийски отсъждания. В двубоя за третото място „лъвовете“ губят с 0:4 от Швеция, но все пак оставят много хубави спомени за всички нас. А голът на Христо Стоичков от свободен удар срещу Германия е един от най-емблематичните мигове по време на този Мондиал.
Освен за националния си тим, Христо блести и за Барселона. Голмайстор на каталунците е Ромарио, но българинът е вторият най-резултатен играч за Барса през кампания 1993/94. Тимът триумфира в испанския елит с равен брой точки с Депортиво Ла Коруня, но по-добри показатели в преките сблъсъци. Стоичков има много силен период в края на февруари и началото на март, в който бележи в три поредни срещи, включително две попадения при успеха с 5:3 над Атлетико Мадрид. Същото се случва и в края на април, когато жертвите му са Валенсия, Селта на два пъти и Спортинг Хихон. В последният кръг Ицо бележи два гола и във вратата на Севиля. В началото на следващата кампания българинът продължава да носи ценни голове за Барса. Победно попадения срещу Валенсия, срещу Реал Овиедо, гол срещу Атлетико, както и два срещу Сантиаго Де Компостела.
В Шампионската лига през 1994-а Барселона достига до финала, където е изненадващо разгромен от Милан с 0:4. Стоичков има 7 гола в надпреварата – с един по-малко от двамата водещи реализатори, които са съотборникът му Роналд Куман и Уинтън Руфър от Вердер Бремен. В началото на следващия сезон българският нападател бележи още три гола в групите на надпреварата.
Христо Стоичков е избран за най-добър футболист в Европа през 1994-а година заради чудесните си изяви в испанския шампион, един от най-добрите отбори в Европа, но и поради факта, че става голмайстор на световното първенство в САЩ, помагайки на България да достигне до четвъртото място. Спечелената от нападателя „Златна топка“ е един от най-значимите моменти във футболната история на страната ни.