Тридесет и седмият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен

Тридесет и седмият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен    

Трето признание за нидерландския нападател след двугодишна пауза

Силният край на 80-те години за нидерландските футболисти са белязани от една „Златна топка“ за Рууд Гулит и две за Марко ван Бастен. След признанията за Лотар Матеус през 1990-а и Жан-Пиер Папен година по-късно, отново Ван Бастен е избран за най-добър играч в Европа на 22-и декември 1992-а. Нападателят на Милан изравнява своя сънародник Йохан Кройф и Мишел Платини по спечелени отличия.

Нидерландецът този път не печели с толкова голяма преднина и успява да събере 98 точки от възможни 145, оставяйки зад себе си българският нападател на Барселона Христо Стоичков на 18 точки разлика. Тройката се допълва от друг играч от „ниската земя“. Това е младата звезда на Аякс Денис Бергкамп, който има 53 точки.

Гласуването за „Златна топка“ през 1992-а година е доста оспорвано, макар че 25 от 29-те журналисти, представящи страните, членуващи в УЕФА, поставят Ван Бастен в топ пет. Единадесет от тях смятат, че той трябва да е победител, осем души го оставят втори, двама – трети, един – четвърти и според трима трябва да е на петата позиция. За Стоичков гласовете за първа позиция са 10, за втора – пет, за трета – два, за четвърта – един и за пета – два. Първи места имат още третият Бергкамп, останалият на четвърта позиция Томас Хеслер, когото трима души са поставили на първо място, петият Петер Шмайхел с две първи места, шестият Браян Лаудруп и осмият Роналд Куман. Това е гласуването с най-много играчи, получили точки за първо място. А петата позиция на Шмайхел показва, че отново вратарите могат да доближат най-добрите играчи.

През 1992-а година Марко Ван Бастен успява да спечели титлата в италианската Серия „А“ със своя Милан и помага за това с 25 попадения през кампания 1991/92. По-голямата част от тях идват именно през 1992-а, което му дава сериозно предимство пред останалите конкуренти. Сред важните постижения са хеттрика срещу Фоджа за победата с 3:1, хеттрикът във визитата на Каляри при победата с 4:1, гол срещу Ювентус за 1:1, трети хеттрик през годината – този път за 3:1 над Аталанта и двата гола в последния кръг при разгрома над Фоджа. Ван Бастен помага изключително много на Милан отново да стане шампион на страната си след тригодишно прекъсване. Отборът стига и до полуфиналите за купата, където обаче не успява да се справи със съпротивата на Ювентус. „Росонерите“ не участват в европейските клубни надпревари заради наказание от една година.

Това обаче не пречи на Ван Бастен да започне да блести още в първите кръгове на преименувания турнир Шампионска лига. Нидерландецът вкарва два гола на Олимпия Любляна, след което се разписва четири пъти срещу Гьотеборг в първия мач от груповата фаза. Мачовете с три или повече гола за него продължават и през първата половина на сезон 1992/93. Първата жертва е Пескара, а Милан печели оспорваната среща с 5:4 като гост. Три от попаденията са именно на Ван Бастен. Той е точен на два пъти при 7:3 срещу Фиорентина, отбелязва два гола и на Лацио за 5:3 и наказва Наполи с четири попадения през ноември, когато „Стадио Сан Паоло“ е смълчан, защото „росонерите“ печелят с 5:1. Множеството двубои с два, три или повече гола определено дават огромно предимство в гласуването за „Златна топка“. Още повече, че не малка част от тях са през втората половина от годината.

С националния си тим на Евро 1992 обаче нападателят на Милан е разочароващ като именно той прави решаващия пропуск при дузпите в полуфинал с Дания. „Червения динамит“ става европейски шампион дори без да се класира за финалите на надпреварата, заемайки мястото на разпадналата се Югославия. Точно затова позициите между пета и седма са отредени за най-добрите датчани.

Христо Стоичков пък успява да спечели дубъл със своя Барселона, завоювайки Ла Лига и последната КЕШ преди турнирът да бъде преименуван. Четирите му гола за успеха в европейската надпревара идват през 1992-а, но явно не са достатъчни, за да се пребори с Ван Бастен. Той не успява да стане и голмайстор в шампионата, след като е изпреварен от Фернандо Йеро от Реал Мадрид и Маноло от Атлетико. В началото на следващия сезон българинът носи победата на Барса в Ел Класико, вкарва хеттрик на Атлетико, вкарва още редица важни голове, включително два срещу Валенсия, Кадис и Сарагоса, победен срещу Атлетик Билбао, както и срещу Логроньес. В Европа обаче Барселона разочарова, отпадайки преди групите на Шампионската лига, а загубата на Интерконтиненталната купа също наклонява везните към Ван Бастен, макар и Стоичков да вкарва откриващия гол срещу Сао Пауло.

В една много оспорвана година Марко Ван Бастен грабва „Златната топка“ пред Христо Стоичков, но тепърва българският футболист ще стигне до най-силното си представяне.

.