Топ 10 на боксьорите от 80-те години на миналия век – част 1

Топ 10 на боксьорите от 80-те години на миналия век – част 1

Кои наследиха Мохамед Али и едно от най-талантливите поколения в бокса

След изключително успешния период през 60-те и 70-те години на миналия век, боксът преминава на едно друго ниво през следващото десетилетие. Ниво, което се дължи на редица вдъхновени от Мохамед Али състезатели, които искат да се доближат до неговото представяне. Това несъмнено повишава конкуренцията и то не само в тежка категория. 80-те години на 20-и век ще е запомнят със съперничеството в полусредна и средна категория. Имената на Марвълъс Марвин Хаглър, Шугър Рей Ленърд, Томас Хърс и Роберто Дуран са най-често споменаваните от специалистите и феновете. Освен тези четиримата обаче, ние ще ви предложим още шест души, които заслужават да бъдат в нашата класация на топ 10 на боксьорите от 80-те години, която ще ви предложим в две части.

Последният влак за попадане в десетката хваща Ивендър Холифийлд. Да, той е една от основните причини тежката категория да се върне към силните си години през 90-те и домонира през следващото десетилетие, но полага основите за тази доминация още от 1984-а година. Американецът печели бронза на Игрите в Лос Анджелис в лека тежка категория и скоро след това става професионалист. След по-малко от две години той успява да свали от върха носителя на световната титла на Световната боксова асоциация Дуайт Муахамад Кави в полутежка категория. В едва дванадесетия си двубой на профи ринга, той постига най-знаменития успех в кариерата и в 15-рундова битка. В следващите две години той печели шампионските колани на IBF и WBC, за да стане безпрецедентен шампион. А през 1988-а започва да се боксира в тежка категория и в годините до края на десетилетието успява да спечели мачове срещу имена като Алекс Стюарт, Пинклън Томас и Майкъл Доукс.

Мексиканецът Хулио Сесар Чавес е следващият в класацията. Голяма част от значимите му мачове също са част от силното следващо десетилетие, но в края на 80-те той вече е установен като звезда в спорта. Чавес печели титлата на WBC в лека полусредна категория през 1984-а и приключва десетилетието без загуба на професионалния ринг. Някои специалисти твърдят, че той просто не е имал сериозна конкуренция, но все пак му се налага да излиза на ринга по няколко пъти на година. Все пак Чавес има успешни защити срещу играчи като Едуин Росарио, Роджър Мейуедър, Рафаел Лимон и Хосе Луис Рамирес, което го превръща в голямо име в бокса.

Време е и за едно сериозно име в тежка категория. Става дума за Лари Холмс, който грабва овакантената световна титла след успех над Кен Нортън още през 1978-а, който е един от най-добрите състезатели в дивизията. Холмс успява да защити отличието си до средата на 80-те години и то без особени проблеми. Роденият в щата Джорджия състезател успява да наложи доминация след невероятните времена през 70-те години в категорията. Но липсата на блясък и сравненията с предишното поколение водят до огромно подценяване. Невероятните му прави, латералното му захождане и здравата брадичка, му помагат много в кариерата. През 1985-а обаче губи колана си от Майкъл Спинкс, а след това отстъпва и в реванша. Любопитното е, че и в двата мача той губи след непълно съдийско единодушие, а особено в двубоя, в който се опитва да си върне титлата, много хора са на мнение, че реферите са дали пресилено предимството на Спинкс. След двугодишно отсъствие заради тези сблъсъци и факта, че се чувства накърнен от съдийското решение, той се завръща, за да се изправи срещу Майк Тайсън, но е повален още в четвъртия рунд. Все пак през 90-те години Холмс отново се качва на ринга и ще бъде запомнен като един от най-добрите боксьори, направили сериозна кариера след прехвърлянето на границата от 40 години.

Седми е несравнимият боксьор от Панама Роберто Дуран. През 70-те години той доминира в лека категория и е считан за най-великия боксьор в дивизията за всички времена. Трудно е да минем без него и в следващото десетилетие, тъй като „Железните ръце“, както е неговият прякор, започва 80-те, нанасяйки първа загуба на Рей Ленърд в полусредна категория и взима световната титла. През 1989-а пък побеждава далеч по-едрия и по-млад от него Айрън Барклин, за да вземе титлата и в средна категория. Макар и да има някои сериозни проблеми в реванша с Ленърд през 1981-а, в двубоите с Томас Хърнс, Къркланд Лейнг и Роби Симс, той ще бъде запомнен като боксьор, опитал се да излезе от комфортната зона и успял да постигне невероятни победи в три различни дивизии.

Отново преминаваме при по-тежките, защото е време и Майкъл Спинкс да попадне в класацията. Вече споменахме неговото име, тъй като той е човекът, спрял Лари Холмс. Първата половина от 80-те той си изгражда името на един от най-великите шампиони в лека тежка категория за всички времена. Още през 1981-а той печели титлата на Световната боксова асоциация, побеждавайки Еди Мустафа Мохамад, след което прави успешни защити срещу Яки Лопес и Марвин Джонсън. Две години по-късно Спикс грабва и коланът на Световния боксов съвет след победа над Дуайт Мухамад, както и титлата на IBF, за да стане безспорен шампион. Следват вече споменатите победи над Лари Холмс през 85-а и 86-а, заради които той е толкова напред в класацията. Чак през 1988г. той е свален от върха, тъй като Майк Тайсън започва да си проправя пътя в тежка категория.

Да, Майк ще бъде споменато име в продължението на тази класация, но в него ще откриете още четирима, които са най-великите боксьори за 80-те години на миналия век.