Топ 10 на боксьорите от 90-те години на миналия век – част 1

Топ 10 на боксьорите от 90-те години на миналия век – част 1

Огромната конкуренция през последното десетилетие на миналия век води до запомнящи се моменти в света на този спорт

Деветдесетте години на миналия век са считани за най-великите в историята на бокса. Надминали 60-те и то с много, подобрили поколението на 70-те и най-вече, преминали през прехода на 80-те години, състезателите през 90-те предлагат зрелища, доминация, стил, класа и най-вече мачове, които никой няма да забрави. Това важи с пълна силна за тежката категория, която всички следят с огромен интерес. Спортът е пълен с редица добри боксьори, така че е много трудно да отделим най-добрите 10 от тях. Все пак ние ще ви предложим десет имена, разделени в две части, които сякаш оставиха най-трайната следа на ринга през последното десетилетие на 20-и век.

Десетата позиция е отредена за Ивендър Холифийлд. Преди началото на 90-те той вече е установен като един от най-великите в полутежка категория и е в ожесточена война с Дуайт Мухамад Кауи. Но в края на 1990-а той печели и всички появи в тежка категория, спирайки Бъстър Дъглас, човекът, който нокаутира Майк Тайсън в Токио за шок и ужас на всички през февруари същата година. През 1991-а всеки очаква сблъсък между Холифийлд и Тайсън и то с огромно нетърпение, но „Железния“ е арестуван за изнасилване и е вкаран в затвора за четири години, така че двубоят помежду им се играе чак през ноември 1996г. В него Ивендър просто се подиграва със своя съперник и го побеждава с технически нокаут чак в 11-ия рунд, въпреки че доминира значително. В реванша се случва и най-запомнящото се събитие в бокса. Холифийлд отново е агресивен и очевидно по-добър, което изнервя Майк Тайсън, който отхапва ухото му. Момент, който е от най-паметните в цялата история на спорта.

Сваляме малко килограмите и номерата, за да открием Феликс Тринидад на деветата позиция. Той държи колана на IBF в полусредна категория през почти цялото десетилетие и се превръща в една от най-големите звезди в спорта. Сред победените от него състезатели са Ектор Камачо и Пърнъл Уитакър. В един от най-оспорваните мачове за последните 25 години пък той обединява титлите на IBF и WBC след невероятен успех над Оскар Де Ла Оя. Тринидад е опасен, боксира се еднакво добре с двете ръце, постоянно притиска съперниците си и има инстинкт на завършен убиец. В допълнение към мощните му удари идва и физическата сила, която го превръща в един от най-великите в полусредна категория.

Осми е Ленъкс Люис. Той успява да стигне върха на тежката категория в най-доброто десетилетие в дивизията. Люис има само една загуба за всички 10 години, дошла от Оливър МакКол, който успява да го издебне и нокаутира във втория рунд. В реванша обаче британецът печели в петата част. „Лъвът“, както е неговият прякор, печели една от титлите през 92-а и побеждава редица трудни опоненти с лекота. Сред тях са Ронован Ръдок, Рей Мърсър, Томи Морисън и Шанън Бригс. През март 1999г. Люис най-после получава шанс да се изправи срещу другия топ боксьор в тежка категория Ивендър Холифийлд. Двубоят завършва без победител, макар и според много хора Люис да заслужава успеха. Следващия ноември той печели реванша помежду им, за да започне 21-и век прекрасно за него.

Седмото място е отредено за Оскар Де Ла Оя. Той е един от последните американски боксьори, започнали с невероятно представяне на Олимпийски игри и достигнали до значими събития на професионалния ринг. След олимпийската си титла от Барселона през 1992-а, „Златното момче“ така и не изпуска шанса да се превърне в една от звездите в спорта. През март 1994г. той печели титлата на WBO в категория перо, след което преминава в лека категория, за да стане и там световен шампион след успех над Хорхе Паес. Де Ла Оя побеждава претенденти за колана в дивизията като Рафаел Руелас и Дженаро Хернандес. През юни 96-а той преминава в следващата категория и нему отнема много време, за да спре Хулио Сесар Чавес още в четвъртия рунд, за да вземе поредната си титла. Следва победа и в полусредна категория над легендата Пърнел Уитакър през април 1997г. През февруари 99-а пък нанася първа загуба в кариерата на Айк Куарти, а чак през новия век допуска първото си професионално поражение от Феликс Тринидад след съмнително съдийско решение.   

Последен в първата част, но шести в класацията ни, е Шейн Мосли. Още един боксьор с прякор „Шугър“, който оставя своята следа в полусредна и лека средна категория. Мосли първо постига невероятни победи в лека категория и е считан за един от най-великите за всички времена. Той е огромен, мощен за малкото килограми и способен да се пренесе към по-тежките с огромна лекота, за да започне да доминира и при тях. С 49 победи от 61 срещи, 49 от които с нокаут, той определено е изключително запомнящо се име, което 90-те години в по-леките категории ни предлагат.

В следващата част ще ви предоставим и призовата петица за това десетилетие. Изпълнена с топ имена и някои много интересни истории, тя ще ви припомни за велики моменти в спорта.