Кога и защо се появява правилото за засада във футбол ?

Кога и защо се появява правилото за засада във футбол ?

Какви промени е имало през годините?

Клишето гласи, че щом една жена знае какво е засада, то тя е наясно с футбола и можеш спокойно да изгледаш мач с нея без да получаваш неуместни въпроси. Това правило в любимата на цял свят играе е едно от основните, превърнали футбола в това, което познаваме и днес. Но знаете ли защо се налага да се въведе засадата? Кога се случва това? И имало ли е нещо, което се е променяло през годините? В следващите редове ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Първо обаче да обясним какво е засада, защото може и да има някой, който не е наясно. Един играч е в нередовна позиция, когато част от тялото му, с която може да се отиграе топката (без ръцете) е в противниковата половина и е по-близо до голлинията на опонента от топката и повече от един играч на съперниковия тим в момента, в който той получава подаване от свой съотборник. Или по-простичко казано – ако в мига на паса между играча, който получава топката и голлинията има един или по-малко играчи и той е пред линията на топката, то тогава е в засада.

Първоначално във футбола не е имало подобно правило и в първите години от 19-и век винаги е имало футболист от съперника близо до вратата, което е създавало много трудности и футболът не е бил толкова интересен, колкото е днес. Именно в опит да се спре неизбежното оставане на поне един футболист в непосредствена близост до вратата на съперника, се въвежда засадата.

На 17-и ноември 1863-а година новосъздадената Футболна асоциация в Англия намира решение на проблема и въвежда ново правило в играта, заимствано от друго място. То гласи, че футболист е в нередовна позиция в момента, в който той е пред топката и трябва да се върне зад нея възможно най-бързо. Ако топката е изритана от някой от неговите съотборници и той е пред нея, няма право да играе с нея преди някой от другия отбор не го е направил. Нещо подобно на правилата в ръгбито, където нямаме подаване напред. Няколко дни по-късно правилото е леко променено, тъй като при изпълнение на удар от вратата няма как да има футболист на тима, изпълняващ този удар, който да има право да играе с топката. Това е въведено като изключение, за да може всеки да се бори за първа топка.

Това правило обаче изглежда прекалено стриктно и доста ограничаващо и най-често цели 10 души от атакуващия тим са били в нередовна позиция. По този повод през февруари 1866-а година следва първата голяма промяна. При нея един футболист остава в нередовна позиция, ако в момента на подаването към него е пред топката и между него и голлинията няма поне трима играчи на съперника. Това не важи при изпълнение на удар от вратата. Правило, което изключително много се доближава до сегашното и връща лекото предимство на атакуващия футбол.

Моментално започват конфликти и желания на най-различни хора и отбори за промени в правилото. Още през 1867-а представители на футболен клуб Барнс предлагат правилото да бъде премахнато, защото атакуващите играчи се разсейват, когато непрестанно броят колко играчи има между тях и голлинията на съперника. През 1868-а, 71-а и 72-а пък искат завръщане към по-стриктното правило. Има и опити за въвеждане на правило за само един играч между получаващия топката и голлинията. Засадата поражда сериозни разпри между Футболната асоциация и Асоциацията на футболните клубове от Шефилд. В крайна сметка отборите от тази част на Англия приемат правилото на ФА през 1877-а година.

През 1907-а идва новата по-сериозна промяна. Тя отменя засада, ако получаващия подаването играч е в собствената си половина, т.е. не може да си в засада в твоята част от игрището. На практика така, както е и към ден днешен. Първоначално предложението е отхвърлено 2 години по-рано, но в крайна сметка ФА го въвежда през март 1907г. Няколко месеца по-късно е затвърдено и от Международната футболна асоциация.

След неуспешните опити на Шотландската футболна асоциация да намали играчите между атакуващия футболист и голлинията на двама, както е и днес, през 1925-а най-после това правило е въведено. Няколко различни срещи на Международната футболна асоциация пропадат заради Първата световна война, но и преди това от IFAB отхвърлят предложението на шотландците. В крайна сметка на 30-и март 1925-а, 5 години преди първото световно първенство, правилото за засада е променено във вариант, който е почти същия като днешния. Разликата е, че между него и голлинията задължително трябва да има двама играчи, а ако е на една линия с първия от тях, отново е в засада.

Чак през 1990-а правилото е това, което ни е известно и днес и което ви написахме в началото на статията. Играчът вече може да бъде на една линия с по-близкия до него играч в момента на подаването. Това се прави с цел да се даде малко повече предимство на атакуващия футбол, макар че затруднява изключително много страничните рефери.

И за да им бъде още по-сложно, IFAB доизпипва правилото за засада, въвеждайки и израза „част от тялото, с която може да се отбележи гол“. Ако една част на атакуващия футболист като глава, крак, коляно и т.н. е зад гърба на по-близкия до него състезател, то тогава се отсъжда засада. През 2016-а пък става ясно, че правилото за „частите на тялото“ важи, както за атакуващия състезател, така и за бранителя. Освен това се променя леко и правилото за засада в собствената половина. Ако част от тялото на атакуващия играч е преминала тази линия, то той е в засада тогава.

Правилото определено не е никак лесно, претърпяло е на пръв поглед дребни, но много значими промени, за да наблюдаваме играта такава, каквато е и към днешен ден. С въвеждането и на системата за видео арбитраж, се отсъждат все по-тънки засади, които понякога не се виждат с просто око. Спорове дали даден гол е трябвало да бъде признат, или не, обаче, винаги ще останат.

  .

.