Ивендър Холифийлд-олицетворението на една мечта

.

Поради традициите и буквално вековната си история, боксът не случайно е сред най-интересните и гледани спортове. Макар и масов, малцина са онези, които успяват да оставят следа. Несъмнено това води до спорове за това кой е най-великият, но в спорт, в който индивидуалното представяне е всичко, опциите са много. Една от тях е Ивендър Холифийлд.

Холифийлд е единственият професионален боксьор, печелил Световната титла в тежка категория 4 пъти. Нещо повече-единственият абсолютен световен шампион, притежавал едновременно поясите в тежка и полутежка категории.

Ивендър се насочва към бокса, когато е на 8, макар и по това време да е страстен фен на американския футбол. Подобно на повечето боксьори, Холифийлд започва с аматьорски бокс. Най-престижното му отличие там е от 1984г., когато печели бронзов медал от Олимпийските игри в Лос Анджелис. На практика американецът е лишен от битка за златото, след като в полуфинала нокаутира противника след сигнал за спиране на боя. Това води до директна дисквалификация, а олимпийската титла се присъжда без бой на Антон Йосипович.

Правилата в аматьорския бокс по това време отнемат от насладата и шанса за истински битки според Холифийлд, което го води до логичния избор-да се насочи към професионалния.

Дебютът му там се случва през същата година-1984. Две години по-късно, след 15-рундов сблъсък срещу Дуайт Мохамед Кави, Холифийлд триумфира със световната титла на WBA в полутежка категория. 1987г.. Побеждава Рики Парки, отнемайки и световната титла в IBF. Година по-късно към поясите си добавя още един-този на WBC, превръщайки се в абсолютен световен шампион. С това пътят му в полутежка категория приключва. Холифийлд атакува тежките. Там записва 36 победи, 4 загуби и 1 равен мач. За разлика от повечето боксьори при най-тежките печели само 30% от мачовете си с нокаут. Такъв е и процентът по отношение на битките, приключили в негова полза след прекратяване заради явно превъзходство. Всички тези цифри говорят за едно-Ивендър Холифийлд не е бияч, а тактик, който просто харесва боя.

На 13 ноември 1992 г. идва обаче първата загуба. В мач от 12 рунда съдиите присъждат успех по точки за Ридик Боу. Година по-късно Холифийлд взима реванш, с което обаче съперничеството между двамата не приключва. На 4 ноември 1995 г. сянката на Ридик Боу отново надвисва над американеца. Боу печели в VIII рунд след отказване. Това е единствената загуба на Ивендър преди последния гонг. Оказва се, че причината не е слаба форма, а най-лошото-медицинска причина, която налага Холифийлд да захвърли ръкавиците. Американецът е с увредена клапа на сърцето. Вслушва се в лекарите само година, защото звездният му миг тепърва предстои, а един титаничен сблъсък все още не е изигран.

Наред с безспорните успехи на Ивендър Холифийлд, едно страшилище успоредно с него мачка на ринга-Майк Тайсън. Голямата битка е на 6 ноември 1996 г. Тайсън току що е излязъл от затвора. Истерията около битката стъпва на на религиозна основа. Чернокожият Тайсън се въплъщава в мюсюлмански месия, а Холифийлд отговаря, чрез принципите на християнството.

Букмейкърите не дават особен шанс на Ивендър срещу Тайсън. Холифийлд обаче изиграва една от най-брилянтните си тактически срещи и доказва обратното. В XI рунд страшилището Тайсън губи. Реваншът идва скоро. Динозавърът е разярен и готов на всичко за отмъщение. Доминацията на Ивендър обаче води до безпомощност Тайсън, който в момент на клинч отгризва част от ухото му и го изплюва, заради което е дисквалифициран и заклеймен. Холифийлд е на пиедестал и остава в историята.

.