Най-великите боксьори на седемдесетте години на миналия век – ЧАСТ 1

Най-великите боксьори на седемдесетте години на миналия век – ЧАСТ 1

Топ 10 на състезателите, които бяха част от най-великото десетилетие в спорта

През миналия век боксът се изгражда като спортът, който познаваме и днес. С течение на времето той започва да трупа все по-голяма фенска маса, а седемдесетте години играят основна роля за неговото популяризиране в цял свят. След едно изключително успешно десетилетие през 60-те години, боксьорите се опитват да прескочат високо вдигнатата летва и да ни направят свидетели на още по-впечатляващи и паметни мачове. С тази статия ще дадем началото на класацията за топ 10 на състезателите на професионалния ринг, които оставят най-трайна следа в спорта през въпросното десетилетие. В първа част от подреждането ще си припомним петима от тях.

Десети в нашата класация е Боб Фостър. Добре познато име още от 60-те години, той запазва качеството си и през 70-те години. Дори се подобрява в някои аспекти и специалистите считат, че той е в топ 5 на състезателите в лека тежка категория за всички времена, известен с мощните си удари и най-вече лявата кука, която е неговата специалност. Спечелил световната си титла през 1968-а, Форстър влиза в 70-те години като доминиращ шампион в своята категория и не губи титлата до отказването си през 1974-а след равенство с Хорхе Аумада. След година пауза обаче тексаският боксьор се връща на ринга, за да спечели още пет поредни срещи. Все пак след две поредни загуби през 78-а година, той спира завинаги със спорта. А преди тях има само едно поражение в лека тежка категория, дошло от перуанеца Мауро Мина рано в кариерата на Фостър.

Под номер девет класираме Хосе Наполес. Кубинецът е сред най-великите шампиони в историята на полусредна категория, след като държи всички възможни титли в ръцете си за повече от половин десетилетие. След успеха си над Къртис Кокс през 1969-а и защитата срещу легендарния Емил Грифит, той губи титлата си през декември 1970-а, след като получава много тежко нараняване на окото си в мача с Били Бакъс. Само шест месеца по-късно побеждава Бакъс в осмия рунд от реванша помежду им и губи едва в последния си двубой през 1975-а срещу Джон Стейси. Наполес има само една загуба в четирите години, в които се състезава и в средна категория. Тя идва в двубоя за титлата срещу Карлос Монсон.

На осмата позиция откриваме Джо Фрейзър. Макар и да е изиграл само 12 мача през 70-те години, 4 от които загубил, Фрейзър е сред състезателите, които оставят впечатление с битките си на професионалния ринг и то в тежка категория, в която властват Мохамед Али и Джордж Форман. Именно тези двамата са единствените, победили Смоукинг Джо. След края на кариерата си, Али признава, че Фрейзър е бил най-трудният опонент, който се е изправял. В началото на десетилетието боксьорът от Южна Каролина е световен шампион и успява да защити титлата си, поваляйки Али в 15-ия рунд през 1971-а в „Мача на века“. Седемдесетте години определено се славят като най-добрите в спорта и те не биха били същите без Джо Фрейзър.

Следващ, седми в нашето подреждане е Карлос Сарате. Мексиканецът е един от най-великите боксьори в категория петел за всички времена. През 70-те години той стига до две серии от поне 20 поредни мача, в които печели с нокаут, които го превръщат и в един от най-добрите състезатели, готови да приключат мача си само с един фатален за съперника удар. Нито един друг боксьор не е правил това в цялата история на спорта. Сарате печели първите си 52 мача, преди да премине в категория супер петел и да предизвика Вилфредо Гомес за световната титла през 1978-а. Преди двубоя общата статистика за двамата показва, че те имат 73 победи от 74 мача, а 72 от тях са чрез нокаут. Година по-късно той губи титлата си в категория петел от Лупе Пинтор след неединодушно съдийско решение. Въпреки това остава активен до много късна възраст, но вече никога няма да бъде шампион на света.

И като споменахме името на Вилфредо Гомес, е време да представим и неговата кариера, която е достойна за шестата позиция в тази класация. През десетилетието, за което говорим Гомес стига до най-дългата серия от победи с нокаут. След равенство в първата си среща -Кюн Юм, за да грабне колана на WBC. През 78-а печели мача си с легендата в категория петел Карлос Сарате в петия рунд, нанасяйки първа загуба в кариерата на мексиканеца. Гомес е непобеден през 70-те години, допускайки първо поражение чак през 1981-а от шампиона в категория перо Салвадор Санчес. Въпреки че печели още две световни титли през 80-те, пуерториканецът вече не е същия боксьор.

В следващата част ще ви запознаем и с петимата най-добри през седемдесетте години. Ако състезателите дотук са ви впечатлили, представете си това, което предстои.

.

.