„Ударен от гръм“ – дори и звезда от НБА не може да спаси постната продукция

„Ударен от гръм“ – дори и звезда от НБА не може да спаси постната продукция

Познат сценарий, слаба актьорска игра и липса на изненадващи моменти

Съществуват редица спортни филми, залагащи на голяма звезда от въпросната игра, който да направи продукцията гледаема. Това обаче не винаги е знак за качество и успехи. Подобен е и случая с американския семеен филм „Ударен от гръм“, или на английски “Thunderstruck”. Режисиран от Джон Уайтесъл, кино продуктът излиза на големия екран на 24-и август 2012-а година и в него участва професионалният баскетболист от НБА Кевин Дюрант, който и до ден днешен е сред най-големите звезди в асоциацията.

Сценарият се завърта около магически момент, в който едно 16-годишно дете успява да открадне способностите на Дюрант и двамата трябва да разберат как се е случило това, за да може звездният играч да се върне отново към силните си моменти с екипа на Оклахома Сити Тъндър.

Името на главния герой е Браян. Той няма никакви умения, за да практикува баскетбол, което води до подигравки от неговите съученици в моментите, в които се опитва да стане част от отбора на гимназията. Сестрата на Браян му прави забавно видео, в което той се контузва и чрез един от играчите в отбора на „Орлите“ то става популярно в цялото училище. Бащата на момчето го води на мач между Оклахома Сити Тъндър и Детройт Пистънс, за да повдигне настроението му. С абсолютен късмет той е избран да стреля от центъра по време на почивката и вместо да изпрати топката към коша, удря талисмана на отбора. По-късно обаче се среща с Кевин Дюрант и изразява огромното си желание да стане като него. Баскетболистът подарява топка с автограф на Браян, чрез която той успява по магически начин да вземе силите на играча и през втората част стрелбата му да стане изключително неточна, след като пропуска всички 13 изстрела към коша.

На следващия ден Браян вижда, че неговият съученик Конър е разпространил видеото, показващо неуспешния изстрел от центъра на игрището. Малко след това обаче новият талант успява да засенчи най-добрият състезател на училищния тим, спечелвайки игра, която Конър не може. Наградата от нея отива за приятелката на лошия му съученик и момичето, в което Браян е тайно влюбен – Изабел.

След още няколко впечатляващи отигравания момчето се пробва отново в отбора на „Орлите“ и успява да спечели треньора с качествата си. Браян става и капитан на отбора, който трупа няколко поредни победи. Агентът на Дюрант вижда това и осъзнава, че става въпрос за детето, пропуснало изстрел от центъра по комичен начин. Това пробужда съмнения дали Браян е е откраднал таланта на Дюрант. Двамата започват тренировки заедно, но уменията на баскетболиста от НБА така и не се връщат.

В крайна сметка детето разбира как да върне силите на звездата след спор с любимата му Изабел във връзка с промяната и в характера му. Дюрант получава своите сили обратно и класира Тъндър за плейофите. Макар и без магическите си способности, с много нерви и далеч не толкова добра игра, Браян става герой за „Орлите“, които стигат щатския финал за първи път от 32 години с негов победен кош.

Цялата тази история идва ни подскаже, че няма нищо изненадващо за един обикновен спортен филм. Отново е заложена идеята за аутсайдера, който успява да стигне до неочаквани победи. В случая обаче има и нереален, магически момент, който спомага за това. Общо взето история, която би била интересна предимно на детската аудитория. По-сериозно гледащите към „Ударен от гръм“ няма как да се насладят на добра актьорска игра, неочаквани моменти, изненадващи сцени или някаква по-сериозна режисьорска креативност.

Сценарият също може да бъде открит в редица други филми, че дори и реализиран далеч по-добре. Тийнейджърската любов, заради която едно тормозено дете иска и успява да се промени, но в крайна сметка излиза, че притежава достатъчно качества, за да впечатли недостижимото момиче, е толкова изтъркан елемент, че дори не може да му се отдаде заслужено внимание в този филм.

Има някои забавни моменти, има някои интересни изпълнения, но дори загубата на качествата на Кевин Дюрант и неговата роля в „Ударен от гръм“ не могат да бъдат оценени прекалено високо. Поддържащите роли като тази на капитана на „Орлите“ и съученик на Браян Конър, тази на сестрата на главния герой, на треньора на отбора, на Изабел и въобще на всички, не са нищо особено. Изглежда така, сякаш всичко е заснето с нисък бюджет, без много повтаряния на сцените и с монтаж, продължил не повече от няколко часа.

Ако нямате друга работа, или искате да покажете нещо на по-големите си деца, което е много вероятно да ги накара да застанат пред екрана за час и половина, то „Ударен от гръм“ може и да е подходящ. Определено обаче този филм е далеч под очакванията, които може да има към него.