“Foul! The Connie Hawkins Story” – книга за несправедливостта и лицемерието

“Foul! The Connie Hawkins Story” – книга за несправедливостта и лицемерието

Размиването между остър социален коментар и поредната книга с хвалби за даден спортист не може да превърне произведението в идеално и оригинално

Легендите от Националната баскетболна асоциация са наистина много. Има редица велики играчи, за които си струва да бъдат направени филми, или да бъдат написани книги. За някои това вече е факт. Един от тях е Кони Хоукинс, известен още като „Ястреба“, за когото Дейвид Уолф пише прекрасната биография “Foul! The Connie Hawkins Story”, в превод на български „Фаул! Историята на Кони Хоуникс“. Причината е, че си заслужава цялата съдба от кварталните баскетболни игрища до НБА, преминала през редица трудности по време на обучението на Хоукинс в гимназията и колежа, да бъде събрана в едно прекрасно творение.

Още в училище Кони впечатлява с баскетболните си умения и макар че чете на нивото на седмокласник и има коефициент на интелигентност от едва 65, 250 колежа му предлагат да стане част от тях. В крайна сметка той се спира на университета в Айова, който някак си успява да му осигури атлетична стипендия. Впоследствие обаче той се оказва замесен в скандал с хазартни игри и принуден да направи фалшиви признания. Освен изгонването от колежа, е наказан и със забрана да стане част от НБА. Всичко това без присъда и дори без обвинение срещу него.

Авторът на книгата обаче става една от причините след 8 години в изгнание, „Ястреба“ да си върне правото на играе в асоциацията. Дейвид Уолф пише статии, чрез които излага доказателства, че Хоукинс никога не е имал нищо общо с комарджиите, а просто е бил подведен да направи признания за нещо, което не е извършил.

Точно тази намеса на Уолф го кара да напише и книгата, в която си личи, че авторът е загубил част от обективността си. Той показва как един чернокож с неравностойно положение е станал жертва на безскрупулни престъпници, които са използвали баскетбола, за да го подмамят в опасна схема. Все пак прекаляването с някои описания от съблекалнята или по време на мачове, само и само да се хвалят възможностите на Кори, леко може да натоварят читателя.

Разбира се, на всички става ясно какво е правил Хоукинс в годините, в които не е можел да бъде част от НБА и колко успешен става след това, но със сигурност десетките страници с похвали са малко прекалени. Още повече, че става дума за играч, чието образование е много по-ниско от минимално допустимото, за да се превърне в пълноценен баскетболист. Уолф дори в един момент осъзнава това с част от думите си за Кони.

Играчът е представен като симпатична фигура в страниците на книгата не само, защото обещаващият му талант като дете прави несправедливостта, която е трябвало да изтърпи, повече от отвратителна. Той е бил и несигурно дете, намерило спасението в играта. Кони израства в гетото, по детските площадки и ставайки свидетел на ужасяваща полицейска бруталност. Той е ухажван от лицемерни служители на колежите, които го да използват и да съсипят тотално живота му без да се интересуват наистина от неговите качества.

Част от хубавите неща около „Фаул!“ е фактът, че авторът е оставил жаргона на гетото на Хоукинс и на останалите, замесени в неговата история непокътнат. Това изглежда изключително ефективно, когато се търси автентичност и се опитваш да пробудиш съчувствието у читателите. Лошото е, че това е далеч от познатия стил на Уолф.

„Фаул! Историята на Кори Хоукинс“ е книга, която иска да ни сподели за несправедливостта и лицемерието, която да ни покаже, че един талантлив младеж не може да сбъдне мечтата си, защото е безцеремонно използват от хитри измамници. Вместо да наблегне на това авторът Дейвид Уолф не спира да хвали състезателя и превръща произведението си в поредната книга за един баскетболен играч, вместо да я направи като един остър социален коментар.

.