Топ 10 на боксьорите от 90-те години на миналия век – част 2

Топ 10 на боксьорите от 90-те години на миналия век – част 2

Огромната конкуренция през последното десетилетие на миналия век води до запомнящи се моменти в света на този спорт

Последните 10 години на миналия век в бокса са едни от най-значимите. Изключително трудно е да отделим 10 имена, които са с най-голям успех и са най-запомнящи се. Ние обаче го направихме. В първата част на тази статия ви запознахме с имена като Ивендър Холифийлд, запомнил се не само с успехите си, но и с великия момент, в който Майк Тайсън отхапва част от ухото му, Феликс Тринидад, Ленъкс Люис, Оскар Де Ла Оя и Шейн Мосли. Остава само да разберем кои са най-добрите петима.

Петата позиция е за Джеймс Тони. Той определено е един от най-великите боксьори на 90-те години, а дори има фенове, които го считат за най-великия за всички времена. Ето и защо това е така. През май 1991-а изскача на сцената нокаутирайки шампиона на IBF в средна категория Майкъл Нън без въобще някой да подозира, че това е възможно. Две години по-късно той преминава към супер средна категория и побеждава Айрън Баркли в деветия рунд за нова титла на IBF. Тони губи титлата си от Рой Джоунс Джуниър през ноември 1994-а година, след което отстъпва и в на Монтел Грифин в лека тежка категория през февруари 1995г. Тони провежда още няколко битки в тази дивизия, но след средата на 90-те става по-конкурентен при още по-тежките. Макар и да има малко проблеми заради увеличението на теглото си, той постепенно се утвърждава като един от най-добрите в полутежка категория за всички времена до края на 90-те.

В топ четири е Рикардо Лопес. Да определиш къде да го поставиш, си е истинско предизвикателство. Той прекарва цялата си кариера в двете най-леки категории, където дори е по-дребен от своите топ опоненти, готови да преминат и в следващата дивизия. Единственото, което ни пречи да го поставим в призовата тройка е, че не се изправя никога срещу другите двама велики в категория лека муха, а именно Микаел Карбахал и Умберто Гонсалес. Победи срещу тях, щяха да го изкачат поне с две места в тази класация. Но невероятното му постижение от 51 победи в 52 мача и нито една загуба, да, нито една в цялата му професионална кариера, няма как да бъде подминато току-така. Той е ученик на Начо Беристайн и е един от перфектните боксьори, макар и в толкова леките дивизии.

Първото място в призовата тройка е за Пърнъл Уитакър. Той започва десетилетието като шампион в лека категория на IBF и WBC, но още преди края на 1990г. печели и пояса на Световната боксова асоциация, за да обедини трите световни титли в дивизията. През 90-те Уитакър се опитва да се утвърди като един от най-великите в лека и полусредна категория. Много хора го смятат за един от най-добре защитаващите се състезатели за всички времена. Уменията му да се отбранява му помагат за доминация над повечето опоненти, освен над Оскар Де Ла Оя през 1997-а и Феликс Тринидад 2 години по-късно, от които идват две от едва четирите му загуби в 46 мача. Доминацията му е основно през първата половина на 90-те, след което идват и колебливите моменти, но Уитакър определено има място в призовата тройка.

В подножието на върха остава едно най-интересните имена в цялата история на бокса. Това е Бърнард Хопкинс, който продължи своята кариера до навършването на 50 години, а на 48 беше световен шампион в лека тежка категория на IBF. През 90-те обаче той започва да се установява като един от най-добрите в средна категория, печелейки мач след мач. Хопкинс има само една загуба през това десетилетие, дошла от Рой Джоунс Джуниър. Невероятният фокус, дисциплина и класа, си личат дори след прехвърлянето на 40-те. Определено Бърнард Хопкинс е едно от първите имена, за които се сетихме, когато подготвяхме тази класация.

Първи обаче е човекът, успял да нанесе единственото поражение на Хопкинс за периода, за който говорим. Неговото име е Рой Джоунс Джуниър. Роденият в Пенсакола, Флорида боксьор също имаше огромно дълголетие в спорта, но връщайки се към 90-те, трябва да споменем, че той забавляваше публиката и предложи едни от най-енергичните боеве, които историята е виждала. Истински атлет, който можеше да се опре и на Антъни Джошуа по перфектна физика, доминиращ на ринга благодарение на съвкупността от всички елементи, необходими, за да се превърне един състезател в истински добър боксьор. Джоунс става професионалист след спечеления сребърен медал в лека средна категория на Олимпийските игри в Сеул през 1988г. Или по-скоро загубеният златен, заради едно от най-спорните съдийски решения в бокса въобще. През май 1993г. идва и победата над Бърнард Хопкинс за овакантената титла на IBF в средна категория. Година и няколко месеца по-късно той се мести в супер средна категория, за да грабне колана на Джеймс Тони. До края на десетилетието той става шампион на IBF, WBA и WBC в лека тежка категория. За 10 години Джоунс губи само веднъж, след като е дисквалифициран в боя с Монтел Грифин през 97-а година. След това обаче печели реванша с нокаут още в рунд номер едно. Без съмнение Рой Джоунс Джуниър заслужава нашето първо място в едно велико десетилетие.