ПОСЛЕДНИЯТ ПОКОРЕН ВРЪХ: 5-тата световна титла на Фанджо
Един спор винаги е владял вниманието на почитателите на Формула 1. Кое определя победата-болидът и конструкторите, които стоят зад него или пилотът. Възможно ли е неподготвен шофьор с безупречен автомобил да доминира? Или пък обратното? Истината, както винаги е някъде по средата. Първите свидетелства, доказващи това са от далечната 1956-та година. Осмият сезон в световния Формула 1 шампионат очаквано се случва под диктовката на аржентинската сензация-Хуан Мануел Фанджо.
Четирикратният световен шампион доминира последователно в последните три сезона на Формула 1. Първата си титла печели с отбора на Мазерати, следват две с Мерцедес, а след излизането на отбора от шампионата и една с Ферари. Казват, че към края на кариерата си всеки се замисля за първите си стъпки. Дали и в случая на Фанджо е така, остава мистерия, но фактите са безспорни. 46-годишния аржентинецът подписва отново с Мазерати. Решение, което по-късно през сезона се оказва ключът към титлата за отбора и решение, което превръща Фанджо в легенда. Ето и хронологията:
Осмият световен шампионат във Формула 1 има в календара си 8 старта: Гран При на Аржентина, Гран При на Монако, Гран При на Франция, Гран При на Великобритания, Гран При на Германия, Гран При на Пескара и Гран При на Италия. Дуелът за световната титла се води отново от обичайните заподозрени-Фанджо и Стърлинг Мос, този път обаче и двамата се борят за един отбор-Мазерати. Опитът решава всичко. За четвърти пореден сезон Фанджо триумфира. Нещо повече-превръща се в най-възрастния пилот със своите 46 години, печелил световната титла. И още-в последния аржентинец, носител на отличието. Нещо, което е факт и до днес.