Сезон 1992г. във Формула 1: „Всичко, за което някога съм мечта“
Сезонът през 1992-ра година във Формула 1 стартира без особени промени по отношение на пилоти и отбори. В равностойна битка за световния връх опитът среща младостта, за да припомни на амбицираните дебютанти, че за да постигнат мечтите си, трябва да се потрудят.
Години наред Найджъл Мансел изпуска световната титла. 12 години след дебюта си във Формула 1 британецът дочаква своя миг. Пилотът на Уилиямс-Рено печели убедително първите пет старта от сезона и дава сериозна заявка в битката за трофея. В крайна сметка въпреки конкуренцията Мансел печели още 4. Така още след Гран при на Унгария, пет състезания преди края на сезона, си гарантира първата и единствена световна титла в кариерата. И още-превръща се в първия пилот, печелил 9 състезания от календара на Формула 1 през един сезон. Втори в подреждането е съотборникът му Рикардо Патресе. Трети сензационно се класира Михаел Шумахер. Дебютиралият през изминалия сезон пилот на Бенетон-Форд печели един старт от календара-този за Голямата награда на Белгия, което на фона на доминацията на Мансел, стига за място на подиума. Бъдещият 7-кратен световен шампион записва и на два пъти най-бързи обиколки. Това се случва на Гран при на Белгия и състезанието за Голямата награда на Австралия. Защитаващият световната си титла Артон Сена се проваля в начинанието и след само 3 победи през сезона, се задоволява с 4-тата позиция.
При конструкторите с двама пилоти в челото на подреждането, Уилиямс-Рено с лекота печелят световната титла. Втори остават Макларън Хонда, а трети Бенетон-Форд. Четвърти-Ферари.
Скудерията изпитва известни затруднения след като се разделя още в края на изминалия сезон с трикратния световен шампион Ален Прост. Французинът е заменен от Айвън Капели и пропуска надпреварата през 1992г. След едногодишно отсъствие Прост се завръща във Формула 1.