Тридесет и третият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен

Тридесет и третият носител на „Златна топка“ – Марко ван Бастен

Задават се нови силни години за нидерландските футболисти

Времената на Йохан Кройф започват да изглеждат доста далечни за феновете на футбола в Нидерландия, но от „ниската земя“ се появяват не един, а двата топ играчи в края на 80-те години на миналия век. След спечелената „Златна топка“ от Рууд Гулит през 1987-а, година по-късно отличието отива в ръцете на неговия сънародник и съотборник в италианския Милан Марко ван Бастен. В годината на европейското първенство в Западна Германия и триумфа на Нидерландия, няма нищо чудно в това, че първите три позиции в класацията са изцяло за играчи от тази страна. След Ван Бастен се нареждат Рууд Гулит и Франк Рийкард. Любопитното е, че и тримата са част от отбора на Милан, което е абсолютен прецедент, когато става дума за „Златна топка“.

Марко ван Бастен събира 129 точки от максималните 135, които могат да дадат гласуващите 27 журналисти от страните, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА. Всеки един от тях дава вота си за нападателя. Двадесет и трима го поставят на първата позиция, двама – на втората, а според останалите двама заслужава третото място. Носителят на трофея от предходната година Рууд Гулит събира 41 точки по-малко със своите три първи, десет втори, осем трети, четири четвърти и едно пето място. Третият Франк Рийкард, който преминава в Милан през лятото на 1988-а, е със само 45 и едва едно първо място, но успява да изпревари Алексей Михайличенко, който остава с 41. Само още два пъти в историята трите позиции са за футболисти от една и съща страна. Това се случва с играчите от Западна Германия Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Гюнтер Нетцер през 1972-а, както и със сънародниците им Карл-Хайнц Румениге, Пол Брайтнер и Бернд Шустер през 1981-а.

Нидерландците взимат и петата позиция, до която достига Роналд Куман. Бранителят на ПСВ Айндховен и със само две точки по-малко от Михайличенко и с 29 пред шестия Лотар Матеус от немския Байерн Мюнхен. Българи в класацията за „Златна топка“ през 1988-а няма.

С основна заслуга за триумфа на Ван Бастен е неговото представяне на Евро 1988 в Западна Германия. Не само заради триумфа на Нидерландия, но и заради петте си попадения, превърнали го в голмайстор на турнира, Марко обира овациите на всички. Въпреки тежкия старт и загубата с 0:1 от Съветския съюз, Нидерландия печели с 3:1 срещу Англия с хеттрик на нападателя на Милан, който се разписва във вратата на Западна Германия в 88-ата минута за пълния обрат. Във финала Нидерландия се среща със старите познати от СССР и този път печели с 2:0 като Рууд Гулит открива резултата в 32-ата минута, а Ван Бастен реализира марковото си попадение, известно и до днес, за да убие амбициите на селекцията на Валери Лобановски, която изпуска последната си възможност да превземе европейския връх, предвид събитията от ноември следващата година и разпадането на Съюза.

На клубно ниво Ван Бастен успява да вкара два важни гола за Милан в Серия „А“ през пролетта на 1988-а, носейки победите над Емполи с 1:0 у дома и Наполи с 3:2 като гост, разписвайки се за 3:1 в 76-ата минута. Нидерландецът обаче играе много малко заради проблеми с контузия. По-впечатляващ през сезон 1987/88 отново е Рууд Гулит, който се разписва 9 пъти в Серия „А“, но не малка част от тези попадения също не са през 1988-а година. Калчото е спечелено от „росонерите“, а с привличането на Франк Рийкард през лятото следващия сезон обещава да е още по-успешен. Той започва с триумф за Суперкупата на страната, в който е надигран тима на Сампдория с 3:1, а сред голмайсторите са именно Рийкард и Ван Бастен. В Европа нападателят реализира четири попадения за успеха срещу Витоша (б.а. – това е името на Левски София през сезон 1988/89), след което се разписва и срещу Цървена звезда, за да гарантира достигането до четвъртфиналите в КЕШ. В Серия „А“ бързо изравнява головете си от предходната кампания, но ноември и декември се оказват доста тежки за Милан, който почти сдава титлата в този период.

Все пак през 1988-а няма по-добър играч от голмайстора на европейското и един от водещите играчи на Милан, направил по-силен финал на годината и заслужени спечелил „Златната топка“ с шест точки по-малко от максимума.