Алберто Аскари и Ферари доминират през третия сезон във Формула 1

Алберто Аскари и Ферари доминират през третия сезон във Формула 1

Италианецът спечели всяко състезание, на което участваше

Третият сезон във Формула 1 ни предлага незабравими моменти, макар и да се състои от по-малко състезания в сравнения с предишните две години. През 1952-а е взето решение всички Гран При надпревари да се проведат спрямо регулациите за Формула 2. Към тях можем да прибавим и Индианаполис 500, която се провежда според правилата на Американската автомобилна асоциация.

Надпреварата при пилотите започва на 18-и май и приключва на 7-и септември след 8 състезания, а победител е Алберто Аскари, който кара за Скудерия Ферари. Така се слага и край на доминацията на Алфа Ромео, чийто пилоти печелят първите два световни шампионата във Формула 1. Може би причината за това се крие и във факта, че от компанията на Алфа не могат да спонсорират нова кола и се отказват от състезанията. Аут от надпреварите е и British Racing Motors, която подготвя два болида, но се отказва преди състезанието на „Валентино Парк“ в Торино през април. Британците не успяват да привлекат миналогодишния шампион Хуан Мануел Фангио за съотборник на Стълинг Мос и така Ферари остава единствения сериозен претендент за титлата във Формула 1.

За втора поредна година откриващата надпревара е швейцарското Гран При на пистата „Бремгартен“ в столицата Берн. Водещият пилот на Ферари Аскари пропуска това състезание, защото става първия европеец с участие на Индианаполис 500 в ерата на световния шампионат. Така неговите съотборници Нино Фарина и Пиеро Таруфи окупират първите две места на стартовата решетка. Водилият през почти цялото състезание Фарина обаче е принуден да се откаже заради проблем в своя автомобил, а Тарифи печели надпреварата в Швейцария.

По същото време в САЩ Аскари се проваля на Индианаполис 500 и приключва участието си заради повреда след 50 обиколки, а Бил Вукович доминира, но и той е аут след 150 завъртания. Това оставя победата за Трой Рутман от отбора на Кузма-Офенхаузер.

След това идва и доминацията на Алберто Аскари. Италианецът печели последователно надпреварата на „Спа“, ГранПри на Франция, състезанието на „Силвърстоун“, ГранПри на Германия на „Нюргбургринг“, надпреварата за голямата награда на Нидерландия, проведена на „Зандвоорт“, както и най-важното за Ферари състезание на домашната писта „Монца“. По този начин пилотът на “Скудерията“ не оставя никакви шансове за своите опоненти в битката за световната титла. А при конструкторите очаквано „Скудерия Ферари“ е абсолютен доминант със 7 победи от 8-те надпревари и разочарование само на Индианаполис 500.

В Белгия и Франция колите на Ферари доминират през целия уикенд. На подиума на „Спа“ обаче присъства и пилотът на Гордини Роберт Мансон, докато на пистата в Руен първите три позиции са окупирани от състезатели на „Скудерията“.

На „Силвърстоун“ се появяват първите проблеми за „червените кончета“, въпреки че Аскари отново печели без особено проблеми. Нино Фарина не успява да остане в зоната на точките, макар и да стартира от пол позишън, а третото Ферари, управлявано от Пиеро Таруфи има проблеми още на старта и въпреки възстановяването на позиции, приключва на шестото място. Денят е прекрасен за британските автомобили и пилоти, след като те обират останалите точки, а най-голямото впечатление прави Майк Хоутърн от „Купър-Бристол“.

В Германия Аскари печели титлата и изравнява рекорда от победи на Хуан Мануел Фангио. Въпреки появата на Мазерати, доминацията на Ферари продължава, след като и Фарина прави страхотно състезание, а останалите двама пилоти от този отбор се нареждат веднага след тях.

В Нидерландия и Италия подиумите отново са изцяло за състезателите от Скудерията, а Алаберто Аскари чупи всички рекорди, които аржентинецът Фангио е поставил в предишната кампания.

В крайното подреждане първите четири позиции са все за пилоти на Ферари, макар че Майк Хоутърн събира същия брой точки, какъвто има и Майк Хоутърн.

Сезон 1952-а ще се запомни с невероятните постижения на Аскари и Ферари, които дават тон за това, което ни очаква през следващите години, но и предизвикват останалите отбори да вдигнат нивото, за да има много по-голяма конкуренция.

.

.