Стадионите през историята – от колизеумите до днес

Стадионите през историята – от колизеумите до днес

Как са се променили съоръженията през годините и какво се е подобрило днес?

От хиляди години спортните стадиони служат като събирателно място, където зрителите да се възхищават на атлетичните постижения на своите любимци. Още от Древна Гърция и Древен Рим та чак до днешни дни стадионите са изключително ценни за хората и често се превръщат в културни или архитектурни икони на цивилизациите, които ги изграждат. В днешно време те се използват и по други предназначения, например за концерти или събития с подобен характер. Структурата им е такава, че позволява на всички зрители на трибуните да виждат случващото се на терена, пистата или сцената.

Удивително е как спортният стадион се е развил с течение на времето и същевременно е останал верен на древните си корени.

Най-старите известни подобни съоръжения датират още от годите преди новата ера. Те са построени за домакинството на Олимпийските игри, където древните гърци стават свидетели на спортни събития, демонстриращи невероятния човешки атлетизъм. Още от 776г. пр. н. е. Десетки хиляди граждани се събират в Олимпия, за да гледат първата олимпийска надпревара – бягане на 200 ярда. Първоначално пистата представлява просто натъпкана глина, но по-късно се появяват прости граници, които създават отделни коридори, както и плоски камъни, които да дадат възможност на всеки бегач да стартира от равна повърхност. Трибуните пък са във формата на конска подкова или „U”.   

Гърците са построили и хиподрумни стадиони, които са подобни като оформление, но са достатъчно широки, за да поемат състезания с колесници, теглени от четири коня. Един от първите огромни стадион е Панатинайк в Атина, който е построен през 330г. пр. н. е. и е с капацитет от 50 хиляди души. Любопитното е, че той е единственият в света, изработен от мрамор и е здрав и до днес. Той бе използван на Олимпийските игри в гръцката столица през 2004-а.

Римляните подобряват идеята за стадион, създавайки кръгли амфитеатри. Те предвещават модерните стадион със своя кръгъл затворен дизайн, който оптимизира изживяването на публиката. На него се провеждат най-различни събития, сред които са гладиаторските битки като най-атрактивни, театрални пиеси, лов на екзотични животни и дори екзекуции. Колизеумът в Рим, който е разрушен от времето, но все още видим, побира най-малко 60 хиляди зрители, което се равнява на доста голям стадион.

Древните римляни са построили и Сиркус Максимус, който представлява арена за надбягвания с колесници. Тя е с капацитет от 150 хиляди места, а събитията провеждани там са още по-вълнуващи, а понякога и по-смъртоносни от гладиаторските битки.

Падането на Римската империя води със себе си вековна пауза в иновациите на стадионите. Едва през Средновековието са построени някакви спортни арени. Пример за това са местата, където се провеждат битки между ездачи с големи копия. Те обаче представляват място, на което да се постави малка трибуна в двора на замъка или на открито поле с пространство, разделено на две от една ограда, която да не позволява на конете и бойците да се се сблъскат по друг начин, освен чрез оръжието си. Чак след появата на нови организирани спортове като футбол, крикет, американски футбол и бейзбол обществеността започва да дава идеи за изграждането на модерния стадион.

В началото на 19-и век английските архитекти възраждат изкуството на това съоръжение. Първият пример е „Лордс Крикет Граунд“ в Лондон, който е построен, за да удовлетвори лудостта на английската столица по крикета. Това е и един от най-старите стадиони, които продължават да приемат надпревари до ден днешен.

Цялостно първите модерни стадиони са построени с идеята да пасват за определени събития. Във Великобритания бързо възникват футболните стадиони, докато в Съединените щати се изглеждат съоръжения за игра на бейзбол. Един от първите стадиони, предназначени за повече от един спорт е „Лендсдоун Роуд Стейдиъм“ в Ирландия. На него освен терен за футбол има и лекоатлетическа писта.

С възраждането на Олимпийските игри в края на 19-и век се възражда и идеята за истински модерен стадион. За четвъртите Игри през 1908-а година е построено и първото съоръжение, което позволява да се играят на него най-различни спортове. Това е „Уайт Сити Стейдиъм“ в Лондон. Трибуните, разполагащи с повече от 50 000 места, са частично покрити, което е абсолютна иновация. Това води и до построяване на още подобни стадиони.

През първата половина на 20-и век бройката на стадионите, които могат да се мерят с големината на съоръженията в Древен Рим, нараства значително и един от впечатляващите екземпляри е стадион „Стахов“ в Прага, построен през 1934-а и разполагащ с повече от 240 хиляди места.

С годините дизайнът на стадионите се променят драстично, с което формите стават най-различни. Едни са правоъгълни с извити ъгли, други са елипсовидни, трети са подобни на древните гръцки стадиони с форма на конска подкова. Изграждането на големи стадиони през 20-и век е значително улеснено от използването на стоманобетон.

Чак през 1959-а е построен първият стадион, който няма колони, поддържащи покрива му. Това е „Доджър Стейдиъм“ в Лос Анджелис. Примерът е последват навсякъде из САЩ, а след това и в останалата част от света. Шест години по-късно пък се появява и първият изцяло покрит стадион. Това е „Астродоум“ в Хюстън.

В по-късен етап се появява възможността за използване на най-различни материали, които да поддържат огромните покривни конструкции и така се създават най-луксозните и модерни стадиони по света. Технологията в днешно време позволява най-различна изработка на подобни съоръжения и част от най-добрите ще видим в Катар по време на Световното първенство по футбол през 2022-а година.

.

.