„Борг срещу МакЕнроу“ – филмът, който показа, че киното е готово за тенис

„Борг срещу МакЕнроу“ – филмът, който показа, че киното е готово за тенис

Как с прости похвати и не особено силна актьорска игра, може да привлечеш сериозно внимание?

Да направиш спортен филм по истинско събитие си е любопитен феномен и наистина е много трудно. Датският режисьор Янус Метц обаче успява да се справи с тази изключително тежка задача, разказвайки за съперничеството между двама отлични тенисисте, а именно Джон МакЕнроу и Бьорн Борг в своя филм, носещ името „Борг срещу Макенроу“. За тези, които са наясно с историята им на „Уимбълдън“ от 1980-а година, филмът ще бъде опит да сравнят истинските събития със своите познания и да допълнят игровите елементи със моменти, случили се извън кулисите. За другите зрители, това ще бъде едно истинско изживяване на реален момент от спортната история.

Ако не знаете кой печели този турнир от Големия шлем, по-добре не проверявайте, защото рискувате краят на филма да ви е вече известен. Но това, което трябва да знаете е, че по това време Борг е четирикратен шампион от „Уимбълдън“ и едва на 24 вече си е гарантирал място сред най-добрите в тениса. Той е изключително спокоен, типичен представител на Скандинавския полуостров, чиято тактическа игра от основната линия и бекхенд с две ръце трудно биха впечатлили феновете. От другата страна е по-темпераментния, сприхав и агресивен американец, който се движи много бързо по корта и обича да играе сервис-мрежа. Едва на 21 той е сред младите тенисисти, но не изпъква само със своите отигравания, но и с не особено приличното си поведение.

В ролята на МакЕнроу във филма е Шая Лабъф, който всячески се опитва да развали труда на Мец. Актьорът сякаш насила изиграва избухванията на корта и извън него на американския тенисист и изглежда по-скоро несигурен, отколкото агресивен, какъвто всъщност е Джон. На моменти дори прекалява с това поведение, което го прави комичен за хората, познаващи историята и самия МакЕнроу. Макар и да е незрял и импулсивен, пресата обича да отразява неговите изблици, а Лабъф прави така, че в драматичния център на филма да попадне Борг.

Това е и разликата с действителните събития, но сякаш това не отнема от силата на филма за тези, които не са гледали битката помежду им. Изигран от Сверир Гуднасон (както и от сина си Лео и Маркъс Мосберг в моменти, които показват живота му като по-малък), Борг е показан като човек, чието очевидно спокойствие струва изключително скъпо.

Осъзнавайки актьорските възможности, Янус Мец и сценаристът Рони Сандал се фокусират върху меланхоличния швед, а и сякаш по симпатии обръщат повече внимание на него. Филмът ни показва детството и на двамата, но повече време категорично е отделено на шведа. Той е представен като момче от работническата класа, което се опитва да пробие в благородния свят на шведския тенис, но е изгонен от клуба си, защото е счетен за не особено качествен, както и агресивно поведение, с което е по-известен неговият бъдещ опонент.

МакЕнроу признава за това и споделя, че Борг е един неактивен вулкан, който може да изригне по всяко време. Шведът обаче има невероятната способност да потиска емоциите и да се представя на корта като една истинска машина. Това вече е много добре представено и изиграно, а поведението на Борг се дължи на невероятната връзка с треньора му Ленарт Бергелин, който е изигран от Стелан Карсгард, известен с ролята си в „Добрият Уил Хънтинг“. Именно Бергелин е човекът, благодарение на когото Борг е едно от големите открития в тениса, успял да постигне значителни успехи до лятото на въпросната 1980г.

Все пак филмът разкрива перфектно и обтегнатите отношения между шведския тенисист и неговата годеница Мариана Симионеску, изиграна от Тува Новотни. Разкрити са още и куп събития, които се случват извън корта като „винтидж“ прическите, анцузите и посещенията в дискотеки са изключително класно направени.

Време е обаче и за самия финал, до началото на който зрителите не спират да се чудят кой ще избухне първи и това ще му изиграе шегата. Мачът е пресъздаден толкова вълнуващо, колкото наистина се случва, а кулминацията може наистина да се усети и през големия екран.

Едно е сигурно. Този филм показва, че киното е готово да създава творения за тенис. Разбира се това се дължи и от напредъка в цифровото редактиране и създаването на изображения, които позволяват актьорите да бъдат вмъкнати в действието без особени проблеми.

В „Борг срещу МакЕнроу“ няма да видите нещо кой знае колко грандиозно, нито пък ще ви бъде предоставено нещо изключително значимо в исторически план, но спокойно може да извлечете най-важното от битката между двамата велики тенисисти. Това е един скромен, тактичен филм, който ни показва съперничеството в подножието на пика на кариерите на двамата.

.