Великите 5 на Емил Грифит: Денят, в който направи „невъзможносто“ възможно

Великите 5 на Емил Грифит: Денят, в който направи „невъзможносто“ възможно

Мачът, в който Дик Тайгър беше свален на земята за първи път

Емил Грифит е повече от страхотен боксьор, властвал в три дивизии през 60-те и 70-те години на миналия век. Вярно е, че кариерата му е силно повлияна от трагичните събития след срещата с Кид Парет, но все пак той постига много важни победи, достига до световни титли, които защитава или си връща веднага, след като ги е изгубил, побеждавайки повече от големи имена в спорта през онези години. Паметните му двубои не са никак малко, но в серия от пет материала ние си припомняме най-значимите от тях. Вече говорихме за успеха над Парет, който му връща титлата в полусредна категория, както и за страхотната битка с Нуно Бенвенути, при който той успява да си вземе обратно отличието в средна категория. Сега ще се съсредоточим върху една битка, която разделя времето между тези два двубоя. Битка, в която Емил се изправя пред, на пръв поглед, непреодолимо предизвикателство в лицето на Дик Тайгър.

В опит да грабне титлата в средна категория, Грифит трябва да срещне по-тежкия и по-висок с 4 сантиметра от него нигериец Дик Тайгър, който по онова време се слави като състезател, който никога не е бил повалян на ринга. Не говорим само за нокаут, а дори за нокдаун. Дик е много по-опитният от двамата и логично влиза като фаворит в срещата, макар и повечето специалисти да очакват доста равностойна битка.

Арената на сблъсъка е „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк, а датата 26-и април 1966-а година. След успешната защита на титлата си в полусредна категория срещу Мануел Гонсалес през декември 1965-а Грифит успява да реализира плановете си за мач срещу Тайгър. Историята на претендента в битките му с по-едри от него съперници показва загуба с нокаут още в първи рунд от „Урагана“ Картър, поражения от Дон Фулмър, Хуан Карлос и Хосе Гонсалес, но този път съдбата е отредила нещо различно за родения на Американските Вирджински острови състезател.

Двубоят започва изключително равностойно, макар че видимо по-агресивният състезател е Емил Грифит, който използва доста ефективно левия си прав, за да цели тялото и главата на своя опонент. В първите 8 рунда изглежда така, сякаш е много трудно да се определи кой има предимство, но по-скоро Тайгър е състезателят, който е спечелил една или две части повече от претендента за световната корона. И двамата боксьори обаче не са понесли толкова тежки попадения и показват най-доброто от себе си.

Деветият рунд обаче се оказва ключов, след като деснячката на Грифит цели брадата на Дик, който пада на земята. Всички в залата остават безмълвни, защото това е първият нокдаун в кариерата на нигерийския боксьор. След 70 професионални битки, най-после се намира състезател, който да повали африканеца. Той обаче се изправя и срещата продължава в темпото, в което се развива от самото начало.

До края на петнайсетте рунда няма нито един друг тежък удар, който някой от двамата да понесе. Съдиите трудно могат да вземат решение кой е победител, а в една от картите фигурира абсолютно равенство – по 7 рунда за двамата и 1 абсолютно равен. На такова мнение е Тони Кастеяно, но Артър Мерканте и Франк Форбс са силно повлияни от нокдауна, който Грифит постига, въпреки по-малките си размери. Според тях именно претендентът трявба да спечели двубоя. В крайна сметка след пълно съдийско единодушие победител е Емил, който слага коланите на Световната боксова асоциация и Световната боксова федерация в средна категория, а първата им защита от Дик се оказва неуспешна.

Феновете в залата изразяват недоволството си от това съдийско решение, а 17 от 22-ма журналисти, отразили събитието, смятат, че Тайгър е трябвало да бъде победител в срещата. Решението си остава изключително спорно, тъй като определено повечето точни попадения са на нигериецът, но нокдауна в деветия рунд прави така, че Грифит да изглежда с предимство в очите на реферите.

Колкото и спорна да е тази победа, тя носи още една корона на Емил, носи още слава и показва, че той може да се боксира наравно и с по-едрите от него. Затова първата му битка с могъщия Дик Тайгър е не просто в топ 5, а в топ 3 на най-добрите му мачове.