„Щедър град“ – един от най-добрите филми за бокс, който ще ви очарова

„Щедър град“ – един от най-добрите филми за бокс, който ще ви очарова

Ангажираността към темата и придържането към идеите от книгата, правят продуктът повече от качествен

Боксът и киното вървят много добре ръка за ръка. Те си пасват толкова, че спокойно можем да кажем, че най-добрите кино продукции за спорт, са свързани именно с бокса. Най-често филмите за този спорт са свързани с вътрешната борба на човека с неговите демони, неговото минало, тежкото му положение и то при положение, че го очаква битка срещу опонент, който най-вероятно е фаворизиран, или просто пречи на реализацията на мечтите на главния герой.

Разбира се, това често се разминава с реалността в бокса, където няма добри и лоши герои, няма победа на доброто срещу злото и вечен щастлив край. И все пак филми като „Роки“ си остават една от истинските класики, когато говорим за спортни филми изобщо. Безскрупулността, твърдостта, сериозността в битките трудно могат да бъдат изразени на екран по-добре от този филм и от още един. Става дума за „Щедър град“, или на английски “Fat City”, който представлява екранна адаптация на романа на Ленърд Гарднър със същото име. Филмът излиза три години след написването на книгата през 1972-а и е режисиран от Джон Хюстън. В него се разказва историята на един боксьор, загубил всичко, което има. Голяма част от критиците определят тази продукция за най-добрата в кариерата на Хюстън.

Режисьорът е бивш боксьор аматьор, който успява да вникне идеално в първите крачки, които трябва да бъдат направени в опасната професия. Били Тъли, изигран от Стейси Кийч, е 29-годишен състезател, който е изгубил най-голямата битка в кариерата си, след това съпругата си, голяма част от парите си и почти стига до алкохолизъм. След известен период обаче обмисля да се върне на ринга.

Тъли среща млад талантлив тийнейджър, който го убеждава да подпише отново със стария си мениджър. Това обаче не води до подобрение за отказалия се боксьор, а точно обратното. Низходящата спирал продължава, тъй като Тъли започва да живее на гърба на своя агент.

Обстановката, която виждаме във филма е типична за съсипан човек в Съединените щати. Жилищните сгради, баровете и абсолютно всичко навява на провал, но и на искрица надежда, идваща от илюзията за възможно постигане на нови успехи. Хюстън успява да се фокусира върху самотата на оцелелия и да подчертае това послание, което откриваме и в книгата на Гарднър. Тъли е мъж, който не може да има ефективна връзка, нито да уреди живота си. Той живее във фантастичен свят, който е пълен с фалшиви илюзии. Изпълнението на Кийч е много добре гарнирано от ролята на Сюзън Тирал, която е неговият партньор по чашка.

Песента на Крис Кристоферсън „Help Me Make it Through the Night“, в превод на български „Помогни ми да преживея нощта“, се използва като музикален контрапункт на драмата, която завършва с нотка на надежда. Боксьорът успява да събере сили, да се поправи до степен, която да му позволи да се върне на ринга и да триумфира. Но дори тогава Хюстън подкопава триумфа, като ни показва не само, че героят е толкова изтощен, че трябва да му се каже, че е спечелил, но и че губещият може да се превърне в следващия Били Тъли. Освен това битката е едва първата стъпка към пълното възстановяване.

Точността на света, създаден от Хюстън е изключително впечатляваща, тъй като можем да отчетем и симпатията на режисьора към неговите пъстри герои. В нито един момент той не се опитва да ни залее с живописни ефектни, нито да ни очарова или забавлява публиката. Нито за миг той не се отклонява от първоначалната идея, а има ясно подчертана ангажираност към темата и строго придържане към историята и посланията от книгата на Ленърд Гарднър.

„Щедър град“ е спортен филм, който определено си заслужава да изгледате. Да, в него няма да откриете пресъздаване на велики спортни сблъсъци, но цялостната история, актьорската игра и най-вече режисурата са на изключително високо ниво.