Мисля, следователно играя

Историята за великия Андреа Пирло – голям футболист и, преди всичко, човек

Автобиографиите на известни спортисти много бързо се превръщат в бестселъри. Да научиш нещо любопитно, нещо, което не знаеш, нещо по-пиперливо или просто по-странно за твоя любим играч, е желано от всеки един почитател на спорта. Особено, когато говорим за велики личности в играта.

Безспорно Андреа Пирло е един от топ футболистите, играли в края на миналия и началото на настоящия век. Макар и да е носил екипа на трите италиански гранда – Ювентус, Милан и Интер, Пирло е харесван от всички. Дори и от съперниците. Харизмата, която притежаваше, финеса, с който отиграваше топката и докосването, с което я изпращаше във вратата на противниковите отбори, караха хората да го обичат. Нищо чудно, че книгата, описваща неговата кариера и личните му преживявания, е една от най-добрите в жанра.

Още заглавието подсказва философията на бившия полузащитник. „Мисля, следователно играя“ не е случайно, тъй като всяко едно действие на терена от маестрото изглеждаше добре подготвено и почти толкова гениално, колкото ходовете на Гари Каспаров в най-силните му години. Страниците на неговата автобиография, написана от Алесандро Алчато не отстъпват по гениалност на най-добрите действия, които сме виждали от Пирло.

В нея ще видите истории за неговите съотборници – Кака, Роналдо, Шевченко, Малдини и най-вече за Гатузо. Дженаро Гатузо е един от любимците на Пирло и в книгата той разкрива голяма част от сприхавия характер на своя партньор в средата на терена, позволявайки си да използва епитети, заради които и до ден днешен човек може да остане изненадан, че Дженаро стана треньор. Значението на електронните игри в неговата кариера, шегите, приложени върху други играчи и треньори, само ни подсказват, че под сериозната физиономия на типичния италиански джентълмен, се крие една душа, която се забавлява, мисли и прави това, което обича истински.

Пирло не крие и другата си страна. Тази на безкомпромисен биткаджия, който не крие ненавистта си към вредните навици на някои свои съотборници като залозите. Не си спестява критиките към Барселона, Реал Мадрид и Челси, които са искали да го привлекат, но не са се отнесли с него подобаващо. Не е мил към свои бивши ръководители и с повече истории ни показва, че използва краката си за футбол, главата си, за да мисли, и езикът, за да каже това, което чувства. Без капка свян и без да се притеснява, че може да нарани някого.

„Мисля, следователно играя“ е потвърждение за перфектната ефикасност на машината Пирло. В своята автобиография той се обявява твърдо против насилието и расизма по стадионите. Двете неща, които винаги са го дразнили във футболните фенове.

Пирло е готов да критикува, да се забавлява, но всеки път го прави по възможно най-интелигентния начин. В книгата си ни разкрива как се случва всичко това и то е поднесено по достъпен начин, който превръща автобиографията на световният шампион от 2006-а година в задължително четиво за всеки футболен, а дори и всеки спортен фен.

.