Великите 5 на Джо Фрейзър: Денят, в който свали Али за пръв път

Великите 5 на Джо Фрейзър: Денят, в който свали Али за пръв път

Първият боксьор, победил Мохамед Али в професионалната му кариера

Джо Фрейзър не е от боксьорите, които могат да се похвалят със стотици мачове, или с кариера надминаваща двадесет години. „Смоукин Джо“, както е неговият прякор, обаче предлага на феновете на спорта изключително запомнящи се срещи. Олимпийският шампион в тежка категория на Игрите в Токио през 1964-а година има 37 професионални битки, от които печели 32, губи само 4, а една завършва без победител. Той е постигнал 27 от своите успехи посредством нокаут и се е изправил срещу едни от най-големите имена в бокса между 1965-а и 1981-а година. Между 1970-а и 1973-а той е абсолютен шампион в тежка категория. Точно в това време идват и едни от най-великите му победи. А кои са петте най-добри на Джо Фрейзър?

Започваме с „Мачът на века“! Това е битката, противопоставяща най-великият боксьор по това време със състезателят в най-добра форма, или Мохамед Али срещу „Смоукин Джо“. След срещата помежду им още много двубои получават същото название, но този мач е чакан с толкова голям интерес и не разочарова феновете на бойния спорт. Битката между Фрейзър и Али е за титлите в тежка категория на Световната боксова асоциация, Световния боксов съвет и списание „Ринг“, които се държат от Джо. Мохамед Али е в ролята на претендент, който се завръща на ринга след отказа си за участие във войната във Виетнам.

Това е първата среща за световната титла в тежка категория между двама боксьори, които нямат поражение в своята кариера. Фрейзър е изиграл и спечелил 26 срещи, от които 23 с нокаут, а Али има 31 двубоя, от които само 6 не са спечелени по-рано от финалния гонг. Освен всичко това, битката помежду им противопоставя подкрепящите войната в азиатската страна, които застават на страната на шампиона, срещу хората, които смятат, че действията на Али са по-скоро пацифистични и подкрепят неговото мнение, превърнало се в идеология.

Макар и да е дълго време извън професионалния ринг, Али влиза като фаворит с оглед на факта, че нито веднъж не губи световните титли, завоювани от Сони Листън през 1964-а година. Три по-късно идва забраната от съда в Ню Йорк той да участва в мачове и Фрейзър се възползва идеално от момента, грабвайки признанието абсолютен световен шампион в тежка категория, нокаутирайки Бъстър Матис и Джими Елис за двата шампионски колана. Въпреки добрата си форма, хората са на мнение, че отсъствалият поне четири години от ринга състезател ще се завърне с нов успех и ще стане отново световен първенец в дивизията.

Причините за фаворизирането на Али се крият във факта, че всички помнят неговата нечовешка скорост и подвижност, нетипична за ръста му. Той превъзхожда своя опонент с 9 сантиметра и 5 килограма. Само, че голяма част от тези качества вече липсват в действията на „Великия Али“.

Шоуто в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк започва още преди излизането на двамата боксьори, а на събитието присъстват купища известни личности като Норман Мейлър и Уди Алън, а хора като Франк Синатра дори не успяват да се сдобият с билет за срещата заради огромния интерес към нея.

Самият бой надминава и най-смелите очаквания, след като продължава 15 рунда и трудно може да се определи кой е човекът, който е доминирал срещу своя опонент. Али започва по-уверено, по-силно срещата и със сигурност печели първите два рунда. Той не оставя особени шансове за отговор на по-ниския Фрейзър. В заключителните секунди на третия рунд обаче Джо успява да пласира невероятна кука в брадичката на претендента. От този момент нататък той започва да държи събитията в своите ръце, защото Мохамед е разклатен. Няколко леви куки притискат бившия световен шампион до въжетата в четвъртата част, а сегашният номер едно нанася и много тежки попадения в тялото на Али.

В шестата част започва да си проличава, че физическата форма на боксьор, отсъствал четири години от официалните срещи, не е най-добрата възможна и Фрейзър изглежда по-свежия от двамата. Вече има отчетлива разлика в темпото на Али в сравнение с първите пет рунда. Малко преди изтичането на втората минута от осмата част арбитърът трябва да разтървава двамата боксьори, които влизат в сериозна разпра помежду си, след като Фрейзър се опитва да се нагласи за финален удар в главата на Али, след като преди това го е разклатил с поредната лява кука в брадичката му.

Все пак двубоят продължава, но след само девет секунди в рунд номер 11 вече си личи, че предимството е за световният шампион и по-скоро той ще задържи титлите си. Нова лява кука в главата на Мохамед вече дава аванс на „Смоукин Джо“, тъй като той успява да изпрати опонента си в нокдаун, макар и реферът да е на друго мнение. Търсенето на клинчове от страна ха Али става все по-осезаемо и той едвам издържа края на единадесетата част.

Следват по-спокойни събития и опити на Фрейзър просто да контролира двубоя. Преди финалната част всички съдии са на мнение, че Джо ще грабне победата. Той обаче не се влияе от това и започва с агресивна лява кука, която изпраща Али във въжетата. Челюстта на бившия номер едно е видимо подута от всички получени удари, но той съумява да остане на крака до самия край. Резултатът след финалния гонг е първа професионална загуба за Мохамед Али. Фрейзър печели по категоричен начин с пълно съдийско единодушие.

Това е най-великият мач на Джо Фрейзър, в който той успява да защити прозвището си на абсолютен световен шампион в тежка категория срещу състезател, считан за човек от друго измерение. Съдийските карти показват: 9-6, 11-4 и 8-6-1 рунда в полза на световния шампион срещу претендента.   

.