„Кечистът“ – филм за същността на спорта и за необикновения състезател
Актьорската игра на Мики Рурк превръща продукцията в съвършена
Харесвате ли изкуството на кеча? Наслаждавате ли се на съчетание между актьорска игра и спортни умения? Ако отговорът ви е да, то тогава има един филм, който задължително трябва да изгледате. Става дума за „Кечистът“, или “The Wrestler” на английски, в който се разказва за един човек, който е изключително добър в работата си и продължава да я върши от гордост, необходимост и защото притежава невероятни качества. Той е истински професионалист, който изкарва прехраната си с една изумителна дейност.
Критиците определят кеча като фалшива борба, но не осъзнават, че това е една професия, която съчетава две дейности в себе си. Реално, ако се загледате по-внимателно, ще откриете очарование в този спорт. Мачовете често се провеждат по сценарий и накрая добрите герои побеждават, но има елементи, в които трябва да си истински майстор, за да не се нараниш. Всеки един ход е добре трениран, специално отиграван и включва в себе си чисти спортни елементи. Както твърдят хората, които разбират от кеч, тези състезатели се учат как да падат.
Именно това ни показва и героят Ранди Робинсън по прякор „Овена“, който е изигран от истински спортист в лицето на Мики Рурк. Феноменалното изпълнения на Рурк е достойно за големи награди в света на киното. В него има и елемент на истина, която само да потвърди колко е величествено изиграна ролята. Самият Рурк е бил млад и славен, печелил е големи пари от спорта. Въпреки това много хора остават изумени, когато той се отказва от спортната си кариера, за да започне да се занимава с актьорство, което достига своя апогей в „Кечистът“.
Физическата му игра е невероятна. Той изглежда като бодибилдър, може би повлиян от стероидите, което засилва усещането за истинност, защото и Ранди би бил такъв. Героят излиза на ринга и върши работата, която трябва да свърши. Може би не всяка каскада е изпълнена от Рурк, тъй като множеството ефекти в киното дават възможност да бъде излъган зрителя, но всичко изглежда изключително правдоподобно направено.
Основата на историята се гради върху страданието, което Ранди трябва да изтърпи на ринга. Тя включва и лошите му отношения с дъщеря му Стефани, изиграна от Евън Рейчъл Ууд. Кечистът иска да превърне и отношенията със стриптийзьорката Касади в сериозна връзка, което само потвърждава не толкова приятния му образ. Освен приятелството с по-стари борци, Ранди е самотен, няма хора, които да го подкрепят. Също така той не вярва сляпо на Касиди, чието истинско име е Пам.
Именно от отношенията му с Касиди, или Пам, идва и иронията. На практика и двамата са изпълнители. Той с дейностите си на ринга, а тя е секс работник. И двамата правят шоу и предлагат на клиентите това, за което си плащат. И двамата изкарват прехраната си, играейки роля. В такива професии често се отваря голяма пропаст между професионалистите и феновете и поради тази причина много хора от шоубизнеса се женят един за друг, за да запазят тайните на изпълненията си.
Ранди обаче се оказва по-мъдър заради годините си. Той е все по-малко заслепен от славата и по-скоро е склонен да признае емоционалната нужда. Кечистът притежава остатъчен чар и сантименталност, което едновременно му помага, но и го мами. Той има напредък в отношенията с дъщеря си, но с Касиди нещата са малко по-трудни. В нейната роля е Мариса Томей, която сякаш придава излишно усещане на доброта за една стриптийзьорка.
Един от най-майсторски изработените детайли от режисьора Дарън Аронофски е свързан с представянето на задкулисния живот на кечистите. Те обикалят по всевъзможни зали, стари училищни салони и читалища, използват за съблекалня всичко, което могат да намерят, съгласяват се предварително по сценария, за да предоставят необходимото зрелище. Разбираме какво коства на тези хора да кървят на ринга, да бъдат готови за „неочаквани“ изненади, да говорят по време на мачовете и т.н., и т.н.
Без съмнение „Кечистът“ е един от най-добрите спортни филми за всички времена, а актьорската игра на Мики Рурк е изключително качествена и заслужава много повече от просто добри думи.