Първото казино в България

Първото казино в България

Казино индустрия днес е на стойност стотици милиарди долари, а хазартът води своите коренни още от дълбока древност. Първото официално казино в света е открито през 17-и век във Венеция, Италия, а по-малко от половин век след Освобождението на България от турско робство у нас се заражда идеята за първо българско казино.

Това се случва във Вършец – градче, което се превръща в център на българския елит след Освобождението. Историята на града се оформя най-вече около минералните изводи, с които е известен Вършец, но с решителни стъпки и правилно управление се превръща не само в място за лечение, но и място за безспирни пиршества и, в последствие, хазарт.

Идеята за казино е на д-р Дамян Иванов и неговата съпруга. Двамата работят упорито да превърнат Вършец в предпочитана дестинация за всички по-заможни българи (а и чужденци), като помагат за превръщането на Вършец в съвременен град. Строят с две големи бани, сгради с хотели, стоят се вили и почивни станции. В пика си Вършец е модерен град с много посетители ежедневно. И с казино, чиито врати отварят през 1924 година.

Проектът стартира през 1920 година, ръководен от Дамян Иванов, а идеята е да се направи първият балнолечебен ансамбъл с казино. Идеята е иззета от Западна Европа, а целта е модернизацията на града да бъде завършена с място, в което богатият елит на страната да се забавлява. Построяването отнема 4 години заради военния характер на ерата, но е абсолютен успех за Вършец.

Преди Втората световна война казиното е посещавано от стотици в почивните дни, като през 1938 година там се провежда и първият конкурс за красота в България. Сградата е добро копие на казино в Баден, като през 30-те към него са добавени сладкарница и ресторант с жива музика. Твърди се, че един от най-редовните посетители е бил принц Кирил – страстен картоиграч и любител на този тип живот. Казиното е било изградено в бароков стил и носи звучното име „Царско казино“.

За съжаление, днес то тъне в разруха – потрошените прозорци, неприятният мирис и цялостният изглед на сградата с нищо не говорят за бурните вечери, прекарани там от богатия елит на България. Още по-жалко е, че не се вижда никаква идея съоръжението да претърпи каквато и да е реставрация.