Първият световен шампион с обратен гард

Първият световен шампион с обратен гард в бокса – Майкъл Лий Мурър

Как може да превземеш тежка категория с нетипична бойна стойка?

В историята на бойните спортове се срещат състезатели с прав и с обратен гард. Те се различават по това коя ръка и кой крак са водещи. Накратко казано, хората с водещ ляв крак и лява ръка са с прав гард, а тези, които поставят дясната ръка и десния крак пред левите, са с обратен гард. По-често срещана е правата бойна стойка, но обратната винаги може да създава проблеми на съперниците, които на моменти остават изненадани. Тъй като рядко се срещат състезатели с обратен гард, световните шампиони не са чак толкова много. Първият, който успява да покори върха в тежка категория в бокса е Майкъл Лий Мурър.

„Дабъл Ем“, както е прякорът на състезателя заради инициалите му, е роден в Бруклин, Ню Йорк на 12-и ноември 1967-а година. Той започва своята кариера като професионален боксьор през 1988-а и се състезава до 2008-а. Висок е 188 сантиметра, което не му дава голямо предимство в боевете в тежка категория, но той стартира в по-ниската дивизия – лека тежка. В цялата си кариера има 57 мача на професионалния ринг, от които печели 52, губи само 4, а една среща завършва наравно. Повечето му успехи, точно 40, идват посредством нокаут. Той е известен като човек, който умело използва обратния си гард, за да преодолява съперниците си по-лесно.

След като вече е триумфирал в лека тежка категория и няма особена конкуренция, Мурър преминава при по-тежките и грабва овакантеният шампионски пояс на Световната боксова организация още през 1992-а в мач срещу Бърт Купър.

на 22-и април 1994-а година идва и върховият миг в неговата кариера. Мурър предизвиква носителя на шампионските титли на Световната боксова организация и Международната боксова федерация Ивендър Холифийлд. Въпреки че доминира, още във втория рунд Мурър получава много тежък удар от лявото кроше на своя опонент. Боксьорът от Бруклин успява да остане на крака и дори да задържи предимството в течение на останалите части. Срещата продължава дванадесет рунда и е спечелена от претендента след единодушно съдийско решение. Така „Дабъл Ем“ става първият световен шампион в тежка категория с обратен гард.

Следва защита на поясите срещу 45-годишният Джордж Форман през ноември същата година. Това е още един от двубоите, в които Муурър успява да доминира срещу своя съперник и то видимо в първите девет рунда благодарение на своя обратен гард. Следва обаче неочакван обрат на събитията и Мурър е нокаутиран от ветерана, който става най-възрастният боксьор със световна титла в тежка категория.

През 1996-а Мурър влиза в изключително престижната компания на Мохамед Али, Ивендър Холифийлд и Ленъкс Люис, след като успява да завоюва за трети път световната титла. Този път става дума само за пояса на Международната боксова федерация. Първият световен шампион в тежка категория успява да грабне третата си титла, побеждавайки германеца Аксел Шулц и то в Берлин.

Освен всички успехи в тежка категория и постиженията си благодарение на обратната бойна стойка, Майкъл Мурър достига до още едно значимо постижение в своята кариера. Заедно с Рой Джоунс Джуниър, Майкъл Спинкс и Джеймс Тони е едва четвъртият боксьор със световни титли в лека тежка и тежка категория през миналия век.

.