Четиридесет и третият носител на „Златна топка“

Четиридесет и третият носител на „Златна топка“ – Зинедин Зидан   

Невероятният халф, допринесъл за световния триумф на Франция, печели приза за 1998-а

Победителят в класацията за „Златна топка“ през 1998-а година е силно повлиян от случилото се на световното първенство във Франция. Няма никаква изненада, че именно играч от триумфиралите на домашната сцена „петли“ грабва приза. Това е халфът на Ювентус Зинедин Зидан, който впечатлява и с представянето за клубния си отбор, с който постига значими успехи и остава на крачка от европейски триумф. Зидан е един от редките случаи, в които качествената игра се избира пред статистическите постижения, макар и Зизу да има важни голове и множество асистенции през 1998-а година.

Полузащитникът събира рекордните 244 точки, след като 50 от имащите право на вот 51 журналисти, представители на страните, членуващи в Европейската футболна централа УЕФА, го поставят в топ пет. За 45 от тях той е безспорен номер едно, четирима го поставят на второ място, а един – на третата позиция. Разликата между първият и вторият също е рекордна, след като Давор Шукер събира 68 точки. Голмайсторът на световното първенство и най-добър играч на голямата изненада Хърватия, остава на 176 точки от първата позиция. Това е с 22 точки по-голяма разлика от тази в предходната година, когато Роналдо Назарио печели с лекота пред Предраг Миятович.

Бразилският нападател и победител в класацията през 1997-а година остава трети с 66 точки в своя актив, само на две зад Шукер, но разочароващият финал за националния тим на „селесао“, загубен с 0:3 от Франция, оказва своето неимоверно влияние. Петицата се допълва от англичанина Майкъл Оуен и още една топ звезда на Бразилия – Ривалдо от Барселона.

Впечатление прави, че в топ 10 има само още двама световни шампиони. Това са бранителите Лилиан Тюрам от Парма и Марсел Десай от Челси. Българи в класацията също не присъстват, а има и редица номинирани състезатели, които остават без спечелена точка.

Годината за Зинедин Зидан е повече от страхотна. Макар и в първия мач през 1998-а Ювентус да губи и за първи път в Серия „А“, това се оказва само една от двете загуби по пътя към поредното Скудето за „бианконерите“. Френският халф блести с два гола срещу Аталанта, един срещу Рома и един срещу Пиаченца през втората половина на сезон 1997/98. Той е и третият най-добър реализатор за Юве след Алесандро Дел Пиеро и Филипо Индзаги по пътя към първата позиция, извоювана с пет точки аванс пред втория Интер. В турнира за купата обаче, торинци търпят разочарования след отпадане от Лацио в полуфиналите, което идва след загуба у дома с 0:1. Зидан все пак има едно попадение през 1998-а и в тази надпревара.

В Шампионската лига Зизу и компания достигат до финала за трета поредна кампания, но за втора поредна се оказват от губещата страна. След триумфа над Аякс през 1996-а следва загуба от Борусия Дортмунд, а сега е ред Реал Мадрид да спечели седмото си отличие от надпреварата. Зидан, който вкарва един гол в елиминациите в полуфиналите с Монако, остава разочарован отново, но все пак е катализаторът за положения пред противниковата врата, с които Алесандро Дел Пиеро става голмайстор на турнира.

Световното първенство във Франция обаче носи голяма радост за полузащитника и националния отбор на „петлите“, които стигат до неочакван триумф. Зидан не е нито най-добрият футболист, нито голмайстор на турнира, но с представянето си във финала, показва, че се е родил още един извънземен футболист. Именно Зизу носи отличието на Франция с двата си гола още през първото полувреме. Това са единствените му попадения в турнира, но те изглеждат най-ценните.

Разочарованието на клубно ниво обаче не закъснява и Юве стига до ужасяваща серия от резултати в края на годината, допускайки четири загуби в пет мача и след неубедителното си представяне остава далеч от възможност да защити титлата си. В Шампионската лига групата е преодоляна след само един успех и по-добра голова разлика, но един от малкото играчи, които не търпят критики за това представяне, е именно Зидан.

Представянето на световните финали и играта с отбора на Ювентус през първата половина на 1998-а година изглеждат достатъчни Зинедин Зидан да грабне 43-ата „Златна топка“ в историята и да остави още една трайна следа във френския футбол, помагайки на „петлите“ да сложат първата си световна корона.