Най-великите боксьори на шейсетте години на миналия век – ЧАСТ 1

Най-великите боксьори на шейсетте години на миналия век – ЧАСТ 1

Топ 10 на състезателите, които бяха част от една златна ера в спорта

Шейсетте години на двадесети век в бокса са златна ера, в която можем да открием редица класни състезатели. Името, което доминира в тежка категория по това време е добре известно, но кои са състезателите, които също впечатляват в това десетилетие освен Мохамед Али? Има ли имена и от други категории, които могат да попаднат в топ 10 на най-добрите боксьори през 60-те години? Отговорът на тези два въпроса, ще ви предложим в две статии, в които ще разделим десетката на най-качествените спортисти, появявали се на боксовия ринг и оставили сериозна следа с представянето си в този отрязък от времето.

На десето място поставяме Боб Фостър. Известен със своя мощна лява кука, Фостър е един от най-добрите състезатели в бокса през 60-те години на миналия век. Той печели титлите в лека тежка категория на Световния боксов съвет (WBC) и на Световната боксова асоциация (WBA) през май 1968-а с нокаут в четвъртия ринг срещу нигериеца Дик Тайгър, който преди това е бил световен шампион в средна категория. Роденият в Тексас боксьор има общо 65 мача на професионалния ринг, в които постига 56 победи, 46 от тях с нокаут. След спечелването на световните титли на двете организации в края на десетилетието, той се бие още 6 пъти, в които успява да защити отличията си. Макар и да не успява с битките си в тежка категория, той доминира в лека тежка категория и затова намира място в нашата класация.

И на деветата позиция няма да откриете състезател, който е част от най-тежките. Става дума за кубинецът Луис Мануел Родригес. Още преди да се премести в Съединените щати, той вече има две победи над Бени Парет. С пристигането си в САЩ започва да трупа и успехи след съдийско решение в полусредна категория и то над състезатели като Върджил Ейкинс, Айзък Логарт и Гарнет „Шугър“ Харт. В първите си 36 мача Луис Родригес е непобеден, преди да отстъпи на Емил Грифит през 1960-а в мач, който не е за световната титла. И четирите му мача с Грифит са изключително оспорвани и всеки един от тях се смята, че е можел да завърши без победител. Едно е сигурно, и четирите сблъсъка впечатляват специалистите е феновете, а представянето на Родригес му осигурява място в нашата класация. Той има и сериозни успехи в средна категория, където побеждава Джордж Бентън, Хърикейн Картър, Бени Брискоу, Холи Мимс, Том Бетиа и Боби Касиди.

На осмото място поставяме Джовани Бенвенути, известен повече като Нино Бенвенути. Италианецът, който накара хората в неговата родина да заобичат спорта. Той е истинска суперзвезда в лека средна, средна и лека тежка категория и не малко топ американски боксьори летят над Атлантическия океан, за да се изправят срещу него в Италия. Сред имената са Айзък Логърт, Гаспар Ортега и Дено Мойер, но нито един от тях не успява да спечели мача си с Бенвенути. През 1965-а той печели и световната титла в средна категория, нокаутирайки Сандро Мацинги в шестия рунд. След това прави две успешни защити, преди да загуби от корееца Ки-Со Ким в Сеул. През 1967-а преминава в средна категория и печели титлата след успех над Емил Грифит в „Медисън Скуеър Гардън“, след което успешно защитава отличието година по-късно. Нино прави още три успешни мача, в които задържа шампионския колан.

Седми в класацията е боксьор, с чието име вече ви запознахме. Това е Дик Тайгър. Нигериецът, който спечели титлата на WBA в средна категория, побеждавайки Джийн Фулмър с пълно съдийско единодушие в Сан Франсиско през 1962-а година. Четири месеца по-късно предстои реванш, в който обаче няма победител, а през август 1963-а Тайгър нанася нова загуба на Фулмър, който се отказва от спорта след нея. Същата година той губи титлата от Джоуй Джиардело, но си я връща в реванша. Следващият, който успява да го сломи е Емил Грифит, след което Тайгър отново има велики мачове, но в лека тежка категория, където също печели световната титла след успех над Хосе Торес по точки. Без съмнение Ричат Айету, както е неговото родно име, е един от най-класните боксьори през „шейсетте“ години на 20-и век.

Шестата позиция е отредена за Емил Грифит, който става световен шампион в полусредна категория още в началото на века, нокаутирайки Бени Парет в 13-ия рунд на първи април 1961-а година. Следват още два мача помежду им, в които си разменят по един успех. Първо Парет си връща титлата, след което губи с отново с нокаут, а в последствие умира от тежките удари, които Грифит му е нанасял. Боксьорът от остров Сейнт Томас защитата титлата си два пъти през 62-а, но година по-късно я губи от Луис Родригес на 21-и март. На осми юни си я връща след нов велик мач, продължи 15 рунда. През 66-а Грифит печели световната титла и в средна категория, побеждавайки Дик Тайгър. Предстоят мачове с Нино Бенвенути, който първо му отнема титла, след това Грифит я печели обратно, но на 4-и март 1968-а италианецът слага край на царуването на американския състезател в средна категория.

Във втора част ще ви покажем и кои са състезателите, които влизат в топ пет. Ще има ли друго име, освен това на Мохамед Али, от боксьорите в тежка категория, ще научите в другата ни статия.