Десетият носител на „Златна топка“ – Еузебио

Десетият носител на „Златна топка“ – Еузебио

Португалецът най-после стига до върха в класацията през 1965-а година

След като още на 20 години Еузебио успява да впечатли цяла футболна Европа, но остава зад чеха Йозеф Масопуст в класацията за „Златна топка“ през 1962-а, португалският нападател получава индивидуалния приз три години по-късно. Голмайсторските умения, красивите изпълнения и приноса му за Бенфика и националния отбор на Португалия му донасят тази награда на 28-и декември 1965-а.

Еузебио събира 67 точки в класирането, в което изпреварва носителят на Купата на европейските шампиони за втора поредна година с Интер Джачинто Факети, както и неговия съотборник Луис Суарес. Испанецът е в топ 3 за втора поредна година и общо трета след триумфа му в надпреварата за „Златна топка“ през 1960-а година. 16 от имащите право да гласуват 21 журналисти поставят Еузебио в топ 5. Деветима са го избрали за първи, трима за втори, трима за трети и един за пети. Факети остава на 18 точки от първата позиция със само 3 първи места, осем втори и четири четвърти. Луис Суарес пък е заслужавал наградата най-много според четирима от гласувалите, трима го оставят втори, трима трети и двама – на четвъртото място, с което испанецът събира 45 точки. Тройката през 1965-а година се откроява значително от останалите. Извън нея остава Пол Ван Химст от Андерлехт със само 25 точки, а пети е Боби Чарлтън с 19.

В това подреждане има български представител и неговото име е Георги Аспарухов. Известен с прякора си „Гунди“ Аспарухов събира 9 точки и остава на осмото място, което е най-добро класиране за българин в подреждането за „Златна топка“. Гунди има толкова точки, колкото един от топ реализаторите на Интер Алесандро Мацола и най-добрият играч от СССР Валери Воронин.

Какво обаче прави Еузебио повече от своите конкуренти. Ясно е, че призът му не се дължи на големи успехи на клубно ниво с Бенфика. Все пак „лисабонските орли“ си печелят с лекота титлата в Португалия за трети пореден сезон и играят финал в КЕШ. В тази надпревара Бенфика отстъпва на Интер с 0:1, но Еузебио и съотборникът му Хосе Аугусто Торес са топ реализаторите на надпреварата с по 9 гола. Само с 2 повече от Никола Котков, който със своя Локомотив София прави забележителни мачове в надпреварата. Част от попаденията на Еузебио са изключително красиви и изглеждат много по-важни от тези на Торес. Той се разписва два пъти във вратата на Реал Мадрид при успеха с 5:1 в първия четвъртфинал, а във втория смълчава „Сантиаго Бернабеу“, изравнявайки за 1:1 малко преди края на първата част, с което убива всякакво желание на „белите“ да търсят сензационен обрат. Два гола вкарва Еузебио и на Вашаш в реванша от полуфиналите, спечелен с 4:0 от Бенфика. Освен това нападателят е и топ реализатор в португалския шампионат, вкарвайки 28 от 88-те гола за своя тим.

Факети и Луис Суарес също имат огромен принос за Интер, но по-скоро отборната игра на „нерадзурите“ е това, което носи огромните успехи на тима и най-вече втора поредна европейска корона. Левият краен бранител е отчетливо над останалите си съотборници, но е трудно за защитник, макар и с доста афинитет към атаката да пробие до първото място в подобна класация.

Наградата „Златна топка“ за най-добър европейски футболист през 1965-а година отново отива на сметката на един играч, който радва фенове, журналисти, специалисти и дори противници. Еузебио е човекът, който прави чудеса, за да може Бенфика да блести на европейската сцена и не спира да се подобрява.