Двадесет и първият носител на „Златна топка“ – Франц Бекенбауер

Двадесет и първият носител на „Златна топка“ – Франц Бекенбауер

Постоянно високото ниво и новата европейска титла носят на бранителят на Байерн втора голяма индивидуална награда

След постоянното си присъствие в подножието на голямата тройка в анкетата за „Златна топка“, връчвана на най-добрия футболист в Европа Франц Бекенбауер печели отличието през 1972-а. Но това не е всички. Централният бранител издига позицията до нови висоти и в следващите три години финишира на второ място в класацията, а през 1976-а отново грабва приза и то с не малък аванс пред втория Роб Рензенбринк.

На 28-и декември 1976-а Бекенбауер е обявен за победител в гласуването, в което участват 26 журналисти от страните, членуващи в Европейската футболна централа. Бранителят събира 91 точки, след като за 14 души е най-добрият, трима го оставят на второто място, двама – на трето, а по един от гласуващите го считат за четвърти и пети. Да, според човек повече, или 22-ма, имащи право на вот нидерландецът Рензенбринк има място в топ 5, но само шестима го считат за най-класния. Нападателят на Андерлехт също има силна година, но събира 75 точки. Трети в подреждането остава Иво Виктор от Чехословакия, който е европейски шампион и с изявите си на вратата на Дукла Прага и националния тим става третият вратар в топ 3 в анкетата за „Златна топка“.    

Петицата се допълва от Кевин Кийган от Ливърпул, който има само 32 точки, както и от младия френски талант Мишел Платини, който дори получава един вот за първото място след забележителна кампания със скромния отбор на Нанси. Йохан Кройф, грабнал наградата в 3 от последните 5 години е едва седми, а преходния носител на „Златна топка“ Олег Блохин събира едва 3 точки, с които е деветнадесети.

Излишно е да говорим за неподражаемия стил на Бекенбауер, така че е по-добре да се съсредоточим върху успехите на неговия клубен отбор. Франц е абсолютна машина, а Байерн Мюнхен за трети път стъпва на европейския връх и то в трета поредна година, с което изравнява постижението на Аякс и отново се говори, че рекордът от пет поредни титли от КЕШ на Реал Мадрид може да бъде застрашен. Баварският гранд се справя с лекота с отбори като Бенфика и Реал, допускайки само по 1 гол от две от най-добрите нападения в Европа. Финалът, игран на „Хемпдън Парк“ в Глазгоу, също е спечелен със суха мрежа – 1:0 над френския Сент Етиен. Но успехите на клубно ниво са толкова, след като Байерн остава едва трети в Бундеслигата, където титлата е за Борусия Мьонхенгладбах, а в надпреварата за купата на страната е отстранен в полуфиналите.

На Европейското първенство по футбол Западна Германия достига до финалите за втори пореден път. Но за разлика от триумфа си през 1972-а година, сега отстъпва на Чехословакия след изпълнения на дузпи. Все пак представянето и на този шампионат на Бекенбауер заслужава вниманието, тъй като той е единственият от защитната формация на немците, който върши успешно работата си. На шампионата на Стария континент блести чешкият страж Иво Виктор, който спасява решителна дузпа на Ули Хьонес, за да може Чехословакия да грабне първата си и единствена значима титла в историята.

Що се отнася пък до втория в класацията Роб Рензенбринк, той е част от най-знаменития сезон в историята на белгийския Андерлехт. Нидерландецът дори бележи два гола във финала за Купата на носителите на национални купи за успеха с 4:2 над Уест Хем Юнайтед.

Все пак над всички е Бекенбауер, който продължава да бъде единственият защитник със „Златна топка“, а след спечелването на отличието за втори път, остава в историята като единственият бранител с два подобни приза. Неподражаемият лидер на Байерн е в основата на трите поредни европейски корони, а и без конкуренция на своята позиция.