Най-добрите пет мача на Шугър Рей Робинсън – част 2

Най-добрите пет мача на Шугър Рей Робинсън – част 2

Кървавият Свети Валентин, в който бе затвърдена доминацията в съперничеството с Джейк Ла Мота

Шугър Рей Робинсън е професионалният боксьор, постигнал най-голям брой победи от всички състезатели в този спорт. Дори това да се дължи и на огромния му брой мачове, 109 успеха с нокаут са си повече от значимо постижение. Не случайно редица легенди в спорта, специалисти и фенове, го смятат за най-великият за всички времена. Това обаче трудно щеше да се приеме, ако нямаше сериозно съперничество с друг състезател по време на своята сериозна доминация. Всеки велик боксьор трябва да има голям конкурент, опонент, срещу който битките да са най-запомнящите се и в случая на Робинсън това е Джейк Ла Мота.

Вече си припомнихме най-добрият нокаут на Шугър, с който той успява да спечели срещата си с Джийн Фулмър. Този мач определихме и за най-добрият в цялата му кариера. Във втора част от най-добрите пет мача на Рей идва време и за срещата, с която съперничеството му с Ла Мота приключи изцяло в негова полза и по повече от категоричен начин.

Мач номер шест между двамата атрактивни и наистина грандиозни боксьори се играе навръх големият празник „Свети Валентин“. На 14-и февруари 1951-а година обаче любов на ринга няма. Денят е определен като „Кървавия Св. Валентин“, защото Робинсън е готов да демонстрира преимуществото си срещу един от боксьорите, успял да го победи.

Историята на съперничеството между двамата започва още през октомври 1942-а, след като вече никой не иска да се бие с Шугър, постигнал 35 победи в полусредна категория. Рей преминава в по-горната дивизия и въпреки че е качил близо 7 килограма, запазва скоростта си, с която печели 7 от десетте рунда срещу Ла Мота. Четири месеца по-късно обаче състезателят от Манхатън нанася първо поражение в кариерата на Рей Робинсън, след като за първи път поваля в нокдаун големия шампион, а в крайна сметка печели срещата с единодушно съдийско решение. Огромният интерес към зараждащото се съперничество води до трети мач само три седмици по-късно. Шугър отново е свален на земята, но въпреки това той е доминиращият и постига втори успех в битките с Джейк. Същото се случва и през 1945-а година в Ню Йорк, когато дори Робинсън печели 9 от 10-те рунда. Петата среща е и най-оспорваната и зрелищна помежду им. За 12 рунда двамата са окървавени, но решени да спечелят. В крайна сметка победата е присъдена на Шугър, макар че не малко наблюдатели смятат, че Ла Мота е бил по-добър.

Въпреки че Робинсън има 4 победи в съперничеството помежду им, петият мач оставя съмнения в това кой е по-добрият боксьор и всичко трябва да бъде решено в битка номер шест. Двамата обаче чакат не малко време за това, защото Шугър се връща в полусредна категория, за да види какво са подготвили най-добрите боксьори там за него, а Джейк продължава да доминира в средна дивизия.

На 14-и февруари 1951-а година идва ред за шестата битка помежду им, в която е заложена и световната титла в средна категория. Над 15 хиляди препълват „Чикаго Стейдиъм“, а милиони гледат двубоя по телевизията, измислена преди по-малко от година. За Ла Мота това е последният голям мач и той го знае, докато Робинсън остава на ринга още 14 години за учудване на някои хора.

Стратегията на Джейк е видима още от първия рунд. Той е принуден да търси нокаут, защото трудно може да стои на дистанция от Шугър, който е и по-издръжливият от двамата. Рей, наясно с проблемите с теглото на своя съперник, показва изключително красив и същевременно агресивен бокс. Редица куки попадат в ребрата и стомаха на Ла Мота и с всяка изминала минута той изглежда изтощен. В шестият рунд обаче той получава своя шанс, след като разклаща Рей с лява кука и добра комбинация от прави удари. Претендентът за световната титла обаче оцелява и продължава да изтощава своя съперник. Към единадесетата част вече не се виждат сили в ударите на Ла Мота и той е принуден да рискува, опитвайки се да повали Шугър. Шампионът притиска своя опонент към въжетата и не спира да нанася бомба след бомба, но в края на рунда Джейк е разклатен от контрата на Робинсън.

Част номер 12 вече е показател за доминацията на Шугър, който започва да търси нокаут срещу Ла Мота. Постижение, с което нито един друг боксьор не може да се похвали. И изглежда така, сякаш Рей ще го постигне, след като почти всеки негов удар намира целта. В рамките на 95 мача на професионалния ринг Джейк никога не е бил повалян и това продължава и след сериозното му изоставане в тази част. Като по чудо Ла Мота оцелява и лекарят от неговия ъгъл му позволява да продължи участието си в мача. След като получава още един изключително тежък удар в 13-ия рунд, на всички вече е ясно, че Джейк просто не иска да се предаде и да загуби тази среща с нокаут. Поредица от нови мощни и точки попадения от Робинсън обаче принуждава съдията да спре мача, защото Ла Мота вече не може да държи ръцете си вдигнати.

След тази победа е ясно, че Шугър печели съперничеството помежду им и то по категоричен начин. След купища тежки и оспорвани мачове той успява да подчини Джейк Ла Мота и да демонстрира величието си във втора, различна от най-добрата му дивизия. Няма как този двубой да не е вторият най-добър в цялата кариера на Рей Робинсън.

.

.