Дванадесетият носител на „Златна топка“ – Флориан Алберт

Дванадесетият носител на „Златна топка“ – Флориан Алберт

Първи унгарец от едно прекрасно поколение с най-значимия индивидуален приз

Златните години на унгарския футбол в края на 50-те и през 60-те са ознаменувани и от индивидуална награда. Това е призът за най-добър европейски футболист през 1967-а година, който отива в ръцете на Флориан Алберт от Ференцварош. Нападателят не спира с добрите си сезони и най-после успява да оглави класацията, в която остава извън челната тройка година по-рано.

Алберт събира 68 точки от гласувалите вече 24 журналисти от страни, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА. Това е с 28 повече от втория в подреждането и носител на наградата „Златна топка“ през предходната година Боби Чарлтън. Джими Джонстън от Шотландия е трети със само 1 точка по-малко от Чарлтън. За унгарският нападател гласуват общо 18 души, от които 8 го слагат на първата позиция, четирима на втората, трима на третата и трима на последното място, даващо точки – пето. Според четирима, имащи право на вот Чарлтън заслужава най-много наградата, още двама го поставят на второ място, един на трето, четирима на четвърто и един на пето. За Джими Джонстън гласуват 11 души, според двама от които той трябва да бъде победител, цели петима го поставят на втора позиция, един на трета и трима на четвърта. На 2 точки от топ 3 остава Франц Бекенбауер, който отново прави впечатляващ сезон с Байерн Мюнхен, но малко не му стига да измести носителят на КЕШ със Селтик Джонстън.

За трета поредна година в класацията попада български футболист и този път това е Никола Котков. Играчът на Локомотив София печели две точки, колкото и Джими Грийвс от Тотнъм. Те остават на 25-о място сред играчите, получили гласове в подреждането за „Златна топка“ през 1967-а година.

Носителят на приза Флориан Алберт не изглежда като човек, който може да се отличи с огромни постижения, както с тима си, така и на индивидуално ниво. Ференцварош си връща титлата на Унгария и то със значителна разлика пред втория Уйпещи Дожа. С 28 попадения Алберт е топ реализатор на тима си в лигата, но Антал Дунай вкарва 36 попадения за втория в класирането. Все пак 28 от 85-те гола на Ференцварош в първенството не са никак лош показател за Алберт. След двугодишно прекъсване и невероятна конкуренция, воденият от головете на Флориан Алберт тим успява отново да се качи на върха в едно от изключително любопитните първенства по онова време.

Що се отнася до европейските клубни турнири, то Ференцварош участва в надпреварата за купата на панаирните градове. Унгарският тим се справя с Олимпия Любляна в първи кръг, след което е разгромен шведския Йоргрит, но в трети кръг следва отпадане от немския Айнтрахт Франкфурт. Все пак Алберт остава като голмайстор на надпреварата със своите 8 попадения – два повече от преследвачите му.

Шампионската корона на Манчестър Юнайтед в Англия и приносът за нея на Боби Чарлтън се оказва недостатъчен, за да видим отново голяма конкуренция за първата позиция. Атакуващият халф остава с 12 гола в 44 мача, а Денис Лоу и Дейвид Хърд са с по-голяма заслуга от него, поне що се отнася до отбелязаните попадения. Все пак е впечатляващо, че Чарлтън запазва втората позиция в класацията, след като голяма сензация е Джими Джонстън, който става европейски клубен шампион със своя Селтик. Дясното крило прави убийствени пробиви и подава за редица попадения на шотландския шампион, но дори и това не се оказва достатъчно, за да го видим със „Златна топка“.

Призът за най-добър играч през 1967-а отива за футболист от отбор, който към днешна дата трудно би произвел играч, който да попадне в топ 30 на подреждането. Наградата е за футболист от страна, чието първенство вече далеч не е толкова конкурентно и класно и може би Флориан Алберт ще си остане единственият унгарец със „Златна топка“ в историята. Любопитен факт е, че дори Ференц Пушкаш не стига до отличието, оставайки втори след Луис Суарес през 1960-а година.