Двадесет и шестият носител на „Златна топка“ – Карл-Хайнц Румениге

Двадесет и шестият носител на „Златна топка“ – Карл-Хайнц Румениге

Втори пореден триумф за нападателя на Байерн Мюнхен

След най-категоричната победа в класацията за „Златна топка“ през 1980-а, Карл-Хайнц Руменига печели отличието за втори пореден път година по-късно. Победата на нападателят на Байерн Мюнхен отново е убедителна, макар и не чак толкова, но е факт, че той продължава да увеличава головете си за баварския гранд и не спира да впечатлява по европейските терени.

Румениге събира 106 точки, което е с 16 по-малко от предходната година. Втори в подреждането е неговият съотборник Пол Брайтнер. Дефанзивният футболист има 64 точки, което отново ни подсказва, че Карл-Хайнц е бил без конкуренция в анкетата. Трети остава Бернд Шустер, втори от миналата година. Халфът на Барселона събира едва 39 точки, но за втора поредна година е в тройката.

Двадесет и шестима са журналистите, имащи право на вот. Всяка една от страните, членуващи в Европейската футболна централа, има свой представител. 17 от тях смятат, че Румениге отново трябва да грабне най-големия индивидуален приз във футбола на Стария континент. Петима го поставят на втора позиция, а един – на пета. Четирима са на мнение, че Брайтнер трябва да стане четвъртият футболист от Западна Германия с приза. За седем от имащите право на вот, той е втори, според четирима – трети и според двама – втори.

Шустер пък има сериозна конкуренция за престижната трета позиция в гласуването за „Златна топка“ през 1981-а и изпреварва само с 3 точки Мишел Платини, който отново впечатлява за своя Сент-Етиен, но малко не му достига, за да го видим в топ 3. Петицата се допълва от носителя на приза за 1975-а и последен играч извън Бундеслигата, печелил отличието, Олег Блохин, който отново прави много силна кампания за своя Динамо Киев. В топ шест попада и стража на Ювентус и националния тим на Италия Дино Дзоф. И през 1981-а няма нито един български представител.

Румениге отново е топ реализатор на Бундеслигата. Този път обаче головете му се увеличават от 26 на 29, но с уточнението, че част от тях са вкарани и през 1980-а. Със своите попадения, намиращият се във все по-добра форма нападател, помага за по-убедителен триумф на Байерн Мюнхен в местния шампионат. Баварците печелят с 4 точки аванс пред втория Хамбургер, а от всички 89 гола, които вкарват шампионите, само 60 не са на Румениге. В КЕШ Байерн стига до полуфиналите, но е спрян от Ливърпул бе да загуби мач. Голът на Карл-Хайнц на „Олимпиящадион“ в реванша се оказва недостатъчен, тъй като пет минути по-рано Реймънд Кенеди бележи ценното попадение като гост за „червените“, които триумфират във финала срещу Реал Мадрид. Румениге обаче е сред тримата голмайстори в надпреварата за купата на европейските шампиони. Той има шест попадения, колкото и Теро МакДърмът и Греъм Сунес от тима, носител на отличието. Тримата изпреварват само с един гол Цветан Йончев от ЦСКА София.

Румениге реализира общо 39 гола през сезон 1980/81, а до края на 1981-а продължава да бъде основен голмайстор на своя отбор. Три попадения са отбелязани от него срещу шведския Йостер в първи кръг на КЕШ, но в сблъсъците с Бенфика, а и до края на кампанията е изместен от Дитер Хьонес като водещ реализатор на баварците. В класацията за „Златна обувка“ Румениге остава трети зад Тибор Нийласи, който има гол повече и зад Георги Славков. Българинът, играч на Тракия Пловдив (б.а. – днес Ботев Пловдив) е с 31 попадения.

Доминацията на немския футбол е завършена с втората поредна „Златна топка“ за Карл-Хайц Румениге, който изравнява постижението на Франц Бекенбауер, но е първият представител на Западна Германия, който успява да грабне приза в две поредни години. Головете, които отбелязва помагат на Байерн Мюнхен да доминира на домашната сцена, а и да се завърне на европейската с два полуфинала, макар и първият в турнира за купата на УЕФА.

.