Топ пет на играчите в историята на Милуоки Бъкс
Имената, които превърнаха франчайза в един от значимите отбори в НБА
От създаването си през 1968-а година Милуоки Бъкс разполага с невероятни таланти, носили зеления екип в историята на франчайза. Играчи, които са част от залата на славата като Гари Пейтън и Боб Лениър също са били част от Милуоки, но влиянието им за този тим не е толкова значително, за да ги поставим сред най-значимите баскетболисти, играчи за Бъкс в Националната баскетболна асоциация. Най-добрите трябва да са тези, които са прекарали по-голямата част от кариерата си в този отбор и са оставили най-трайна следа, помагайки за редица успехи и достигайки сериозно върхове със зеления екип. В следващите редове ще ви представим петимата най-запомнящи се състезатели, които са били част от историята на Бъкс.
5. Рей Алън
На петата позиция поставяме Рей Алън. Макар и сегашните фенове на НБА да го познават по-добре от престоите му в Бостън Селтикс и Маями Хийт, едни от най-добрите години на гарда са прекарани в Милуоки. Той започва кариерата си в лигата в този тим през 1996-а, макар и тогава да е избран под номер 5 в драфта от Минесота Тимбъруулвс. В следващите 6 сезона Алън достига до средни показатели от 19.6 точки, 4.6 борби и 3.8 асистенции в общо 494 мача за Бъкс. Също така стрелбата му от линията за три точки е 40.6% за това време при над 5 опита средно на мач. В годините, в които е част от този франчайз, Алън участва в 3 мача на звездите и записва доста добри показатели в тях. Липсата на титла обаче го принуждава да потърси друг тим и той успява да сложи първия си пръстен през 2008г. като играч на Бостън, както и 5 години по-късно с екипа на Маями, за да се откаже като играчът с най-много тройки в НБА по това време – 2973.
4. Сидни Монкрийф
Едно място по-напред поставяме Сидни Монкрийф. Избран от Бъкс в драфта през 1979-а, той е част от отбора цели 20 години, или казано по друг начин, само последният му сезон е в друг отбор и това е Атланта Хоукс. Монкрийф остава в историята като един от най-добрите защитници в лигата по своето време, което му носи и две награди за най-добър отбраняващ се играч за годината. Любопитното е, че той е едва един от петимата гардове, печелили този приз заедно с Алвин Робъртсън, Майкъл Купър, Гари Пейтън и Майкъл Джордан. Сидни има 5 участия в мача на звездите, 5 пъти попада в отбора на защитниците в лига, както и 5 пъти е част от идеалния отбор. Също така е четвъртият най-добър реализатор в историята на Милуоки.
3. Оскар Робъртсън
В топ три попада още един играч от не толкова близкото минало, а именно Оскар Робъртсън. Макар и най-силните му години да са в тима на Синсинати Роялс, където се подвизава от 1960-а до 1970-а, той изиграва ключова роля за едни от най-добрите времена в историята на Бъкс във финалните си 4 кампании в НБА. Освен това печели титлата с Милуоки през 1971-а и завършва със средни показатели от 25.3 точки, 9.5 асистенции и 5 борби в последните четири срещи на тима. Оскар добавя още две участия в мача на звездите след предишните 9 като играч на Синсинати. Той остава в историята като доскорошния номер едно по брой трипъл-дабъли – 181, но бе изпреварен от Ръсел Уестбрук през миналата кампания. Робъртъсън може и да не е прекарал най-значимите си години в НБА с екипа на Милуоки, но изиграва важна роля за първата титла на франчайза и затова заслужава място в топ три.
2. Янис Антетокумбо
Втори е състезател, който все още е в активната си кариера и има потенциала да се превърне в номер едно за Бъкс за всички времена. Разбира се, че става дума за „Гръцкия чудак“ Янис Антетокумпо. Избран в драфта от Милуоки през 2013-а, той не спира да пише история и в два поредни сезона беше избран за най-полезен играч в редовния сезон. Това се случи през 2019-а и 2020-а. За да надгради над това, той бе с основна заслуга за титлата на франчайза през миналия сезон и логично спечели наградата MVP на финалите срещу Финикс Сънс. Едва на 27 години той вече има 5 участия в мача на звездите, 5 пъти попада в идеалния отбор на НБА, има една награда за най-добър дефанзивен играч за сезона и 4 пъти е в отбора на защитниците в лигата. Освен всичко това, добавяме и невероятното му представяне във финалите срещу „слънцата“, в които завърши със средно 35.2 точки и 13.2 борби на мач. А да, преследва все по-уверено и най-резултатният играч в историята на Бъкс – Карийм Абдул Джабар и скоро ще го изпревари.
Именно Карийм е номер едно, но това едва ли ще продължи още дълго време предвид възможностите на Янис. Преди да се превърне в легенда и на Лос Анджелис Лейкърс, Абдул-Джабар е избран в драфта през 69-а година от Милуоки и е човекът с по-голяма заслуга от Оскар Робъртсън за спечелването на първата титла на тима в НБА. Някои хора дори го считат за най-великия на всички времена и то с право. Още в дебютния си сезон той бележи средно по 34.8 точки на мач, стреляйки 57.4% от игра, прави по 16.6 борби и още 4.6 асистенции на двубой, което му носи и първата награда за най-полезен състезател в редовния сезон. С екипа на Бъкс той има още две такива награди от общо шестте в своята кариера. Разбира се, като част от този франчайз той е избран и за новобранец на годината, участва във всеки един мач на звездите, общо 6, попада пет пъти в идеалния отбор на НБА, става два пъти топ реализатор и, разбира се, е MVP на финалите през 1971-а срещу Балтимор Булетс. Той все още е топ реализатор на тима с 14 211 точки, както и лидер по борби – 7161. А какво ли щеше да стане, ако бе прекарал цялата си кариера в отбора от Уисконсин? Никой не може да даде отговор. През 1975-а Абдул-Джабар преминава в Лейкърс, а останалото, както гласи и клишето, е история.