Непобеденият“ – най-добрата автобиография за Роки Марчиано

„Непобеденият“ – най-добрата автобиография за Роки Марчиано

Нови разкрития и още по-пълни разкази за живота и кариерата на великия боксьор

Историята на Роки Марчиано е разказвано толкова много пъти през годините, че е трудно да се намери нещо ново. Майк Стантън обаче доказа, че не е невъзможно, написвайки автобиографията, озаглавена „Непобеденият“. В нея авторът помага на читателите да разберат защо дори толкова горд човек като Мохамед Али идва да види как се боксира Роки, считан за гордостта на Броктън, Масачузетс.

Това е пълната автобиография на боксьора, написана абсолютно професионално и с отношение към неговата тема. Стантън е дългогодишен вестника, който споделя наградата „Пулицър“ за разследващи репортажи. Той е свикнал да преглежда всеки източник, предоставяйки богати подробности и свежи открития за кариерата на Марчиано.

Общите очертания на тази кариера са добре известни. Роко Марчеджано е роден в Броктън през 1923-а година и мечтае да стане звезда в бейзболната лига, но му липсват умения. След престой в армията по време на Втората световна война решава да се занимава с бокс на късна възраст от 23 години. Това е последен опит да избегне съдбата на баща си Пиерино, който се труди в известните фабрики за обувки в града. Марчиано събира идеален екип, който да го изведе на върха, където е невъзможно да стигне без свирепата си отдаденост, превърнала се в негов отличителен белег.

Въпреки че очевидно не е надарен с талант или физика, подходящи за този спорт, Марчиано е решен да успее. Работната етика на боксьора е това, което Стантън нарича неговата „неукротима воля за победа“. Именно работата, тренировките, отдадеността и непримиримият дух са ключовите елементи за възхода на Роки. Разбира се това има нужда и от допълнение, идващо от единствената по рода си дясна ръка. Мощният му удар приспива дори превъзходни боксьори. Именно той е в основата на победата му срещу Джърси Джо Уолкът през септември 1952-а година, която го превръща в световен шампион в тежка категория. Следват и шест успешни защити, за да успее Роки да се оттегли без загуба в кариерата през април 1956-а. Стилът му често е определян като груб и не особено атрактивен, но зад него се крие много упорит труд и сериозна физическа подготовка.

Описанията на Стантън за характерните битки на Марчиано са завладяващи и мрачни, без да са претрупани с опити за литературни полети на фантазия. Въпреки че подходът на автора на моменти забавя темпото, неговата упоритост най-вече служи добре на историята, а също така носи и някои новини. Например, научаваме, че Роки не е служил безпроблемно в армията по време на Втората световна война, а е бил почти две години във военен затвор след злополука в пиянство с приятел.

Интересни са и твърденията на Марчиано след края на кариерата. Той смята, че когато хората станат по-цивилизовани, ще забранят бокса. Той изразява и притесненията си, че внуците му ще го определят като „брутален грубиян“, връщайки се назад в живота му.

„Непобденият“ цели да покаже, че Марчиано е повече от това, което хората знаят за него, че е много по-сложен персонаж, отколкото може да прочетеш в статиите или да видиш в старите, черно-бели видеа. Репутацията му на любезен спортист и трудолюбив, чист семеен мъж го прави емблема на популярната култура от 50-те години на миналия век — „момче от плаката за най-великото поколение и символ на американската мъжественост“, както го казва Стантън — точно като шампиони в тежка категория преди и след него ще резонират със собствените си епохи. Точно този образ замъглява по-тъмните импулси от неговия живот, включително побратимяване с мафиоти малко преди да спре с бокса, както и ненаситния му апетит за жени. Страхът му да не фалира, който го преследва през целия живот, прераства в мания за разпръскване на средства за забавление в Съединените щати. Когато умира на 31-и август 1969-а година, той не е казал на никого от семейството си къде са парите и те никога не са намерили и един долар.

Изобразяването на Стантън за годините на пенсиониране на Марчиано е в съответствие с това, което по-ранните писатели, като Ръсел Съливан и покойния Уилям Нак, разкриват, но трактовката му се задълбочава от контекста, който той предоставя за по-младия Марчиано – този, който е прекарал известно време в английски военен затвор преди да се издигне до висините на американския спорт.

Фактът, че Стантън намира нещо ново, което да бъде казано за Марчиано, прави третата автобиография на великия боксьор най-пълна и още по-добра от книгата на Еверет Скехан от 1977-а година „Роки Марчиано: Биографията на първия син“. Също така и от публикуваното през 2002-а произведение на Ръсел Съливан „Роки Марчиано: Скалата на неговото време“.