Какво е обратен гард?

Какво е обратен гард в бокса и другите бойни спортове?

Стратегии, използвани от състезателите с обратна бойна стойка

Гардовете в бокса и другите бойни спортове са основно два вида. Това са прав и обратен гард. В следващите редове ще се съсредоточим върху обратния гард, или обратната боксова стойка и ще разкрием някои стратегии, които състезателите, залагащи на него използват, за да се справят срещу съперниците с прав гард. Те не са никак малко, а обратният гард не винаги е признак за слабост. Напротив, дори може да даде предимство, стига да умееш да намериш правилния начин да го използваш срещу съперниците си.

За даден състезател казваме, че има обратен гард тогава, когато десният му крак и дясната му ръка са поставени по-напред. Обичайната комбинация при хората с права бойна стойка включва ляв прав, дясно кроше и лява кука, докато при тези боксьори се състои от десен прав, ляво кроше и дясна кука. На практика се получава така, че този гард е огледален на правия, или както се нарича на езика на бойните спортове, ортодоксален. Тази бойна стойка се използва предимно от левичари, затова и на английски терминът е “sothpaw”. Това е думата, която се използва в американския английски език за хората, използващи по-често лявата си ръка, или по-просто казано, пишещи с лявата си ръка.

Разбира се, освен левичарите, хората, които използват повече дясната си ръка, също могат да тренират и да се боксират с обратен гард. Това може да допринесе за заблуда на съперника, или да донесе фалшиво чувство на сигурност у опонента. Счита се, че тази стойка дава допълнителни стратегически предимства, защото може да заложите на по-разнообразни действия и да създадете неприятности за опонентите си, които не са свикнали да се изправят срещу огледална на нормалната стойка. Най-често срещаните затруднения са свързани с когнитивните способности да копираш боксьор, който стои и се движи огледално на теб.

Недостатъците, свързани с обратния гард обаче, също не са никак малко. Броят на треньорите, които могат да научат състезателите на този вид бойна стойка, е изключително ограничен. Също така защитата на черния дроб при този гард, е много по-трудна и той остава открит за съперниците. Често се среща и състезатели с лява доминираща ръка да се учат на прав гард, за да бъдат по-конкурентни на своите опоненти, или просто защото не могат да си намерят треньор, или да извлекат предимство.

Срещат се и състезатели, които могат да сменят гарда. Сред големите имена в бокса, които правят това са Рой Джоунс Джуниър и Терънс Кроуфорд. Обикновено те се боксират по ортодоксалния начин, но може и да сменят гарда си в течение на двубоя. Те се опитват да извлекат предимство, тъй като много малко боксьори могат да реагират в подобни ситуации заради липсата на опит срещу хора, използващи “southpaw”. В добавка към това, десничар с обратен гард и мощно ляво кроше може да предложи по-различни комбинации. Пример за това е комбинация от десен прав, последван от ляво кроше, което кара опонентите да избегнат удара отляво и да станат по-удобни. Десничарят просто завърта тялото си наляво и нанася неочакван удар с дясно кроше.

Когато говорим за десничар с обратен гард, то тогава неговият съперник е застрашен от нокаут през цялото време, защото правите удари могат да доведат именно до това. Особено, когато става дума за по-тежките категории.

Обратното също важи, макар и да се среща много рядко. Пример за левичари, които се боксират с прав гард са Оскар Де Ла Оя и Мигел Кото. Те използват силата на правите си удари с лява ръка.

Ако става дума за другите спортове, в които и краката влизат в употреба, като свободните боеве ММА, то тогава състезателите с обратен гард трябва да имат и силен ляв нисък ритник (лоу кик), за да бъдат по-опасни. Предимството в ММА обаче е по-малко и още по-рядко се срещат състезатели с обратен гард.

.