„Когато бяхме крале“ – филм за боксвия мач между Али и Форман в Заир

„Когато бяхме крале“ – филм за боксвия мач между Али и Форман в Заир

Документален филм за една среща с повече от спортно значение

Документалните филми за спортни събития дават възможност на феновете да погледнат по различен начин на случилото се. Те отварят врати към един по-различен свят, в който състезателите, треньорите, а и самите привърженици участват далеч по-активно, отколкото ни показва телевизията. Също така този тип продукция може да ни припомни дадено събитие или да ни даде шанс да го изгледаме за първи път сякаш е на живо.

Точно такава е историята на филма „Когато бяхме крале“, или “When we were kings” на английски. Той разказва за боксовия мач за титлата в тежка категория между Джодж Форман и Мохамед Али, проведен в Заир, днешна Демократична република Конго на 30-и октомври 1974-а година.

Битката, известна като „сблъсъкът в джунглата“ е едно от най-великите спортни събития за 20-и век. Освен това то има значително културно и политическо влияние. Няма нищо изненадващо, че за него е направен един страхотен филм, режисиран от Леон Гаст.

В боксовата среща се изправят считания за аутсайдер Али и Форман, който не е особено харесван по онова време. Джордж е размазал последния съперник на Али Джордж Фрейзър и е по-младият, по-големият и по-силният от двамата. Неговите удари наистина могат да навредят на здравето на Али, който обаче е спокоен и споделя, че е достатъчно млад, бърз и силен, за да спечели срещата.

В годините около сблъсъка Заир е страна, която се нуждае от външно влияние, нуждае се от представяне пред света. Именно затова лидерът Мобуту Сесе Секо решава да подсигури по 5 милиона долара на всеки от боксьорите по време на преговорите с промоутърите, за да гарантира провеждането на подобно спортно събитие в страната. За случая е построен и нов стадион, на който се твърди, че са поставени около 1000 клетки, от които политически затворници да могат да наблюдават срещата. За Али пък това е възможност да се реваншира за отказа си да участва във войната във Виетнам. Ситуацията за Форман е малко по-различна, но бързо се променя. Феновете по цял свят са луди на тема Мохамед Али и дори нямат представа, че и другият боксьор е чернокож, така че, виждайки го да слиза от самолета в Киншаса, голяма част от тях остават шокирани и променят мнението си за него.

„Когато бяхме крале“ е като една истинска капсула на времето, която съдържа в себе си оригинални кадри, чакали чак до 1996-а година да бъдат сглобени. Причината са правни и финансови затруднения. Това е документален филм, улавящ електричеството, генерирано от Мохамед Али в разцвета му. Спайк Лий, който заедно със спортните журналисти, присъствали на събитието Норман Мейлър и Джордж Плимптън, предоставя съвременните коментари за кадрите, казва, че младите хора днес не са наясно колко важен е бил Али.

Историята на мача е добре позната. Форман изглежда като доминиращия боксьор, но повечето му удари не намират целта заради прекрасната защитна стратегия на неговия опонент. Така се рунд след рунд фаворитът изглежда все по-уморен. В осмата част Али избухва с прекрасна комбинация в главата и печели с нокаут.

Филмът обаче показва нещо малко по-различно. От кадрите в него изглежда така, сякаш това не е стратегия на претендента за титлата, а по-скоро отчаян опит да не загуби бързо двубоя. Едно се разбира много бързо и то е, че дори най-верните фенове на Али не са вярвали, че е възможно той да спечели срещата в Заир.

„Когато бяхме краля“ улавя прекрасно публичната личност и решимостта на един страхотен боксьор. Въпреки че е определян като страхливец и измамник заради отказа си да участва във войната във Виетнам, се вижда колко смелост и решителност се изискват, за да следваш пътя, който Али е поел.

Гледането на филма днес ни кара да се трогнем от всички качества на един състезател, който изглежда близо до края на своята кариера, но все пак получава необходимата енергия, за да успее да спечели изключително важна среща, докато е в ролята на абсолютен аутсайдер. Интересен е и погледът към Джордж Форман, който днес е обичана фигура, но през 1974-а далеч не е толкова долюбван от хората по света. Макар и някои от вас да знаят резултата от срещата, то напрежението не намалява в нито един момент.