„Белите не могат да скачат“ – истинска класика в спортните филми

„Белите не могат да скачат“ – истинска класика в спортните филми

Комедията, която всеки фен трявба да изгледа

„Белите не могат да скачат“ е истинска класика, когато говорим за спортни филми. Това е една комедия за двама баскетболни маниаци – чернокож и бял, които се опитват да се надлъгват един друг. Това е филм за лоялност, предателство, чийто език и време напълно пасват на стила на 90-те години, когато излиза и бързо трупа популярност не само в Съединените щати, но и по цял свят. Той е много забавен и същевременно предлага доста мъдри моменти.

Действието се развива на открити баскетболни асфалтови игрища в Лос Анджелис и по-специално Венис Бийч в квартал Креншоу. Там се залагат пари на мачове между аматьори. В главната роля са Уесли Санйпс и Уди Харелсън. Героят на Снайпс има проблеми с основната си работа заради спада в икономиката и се опитва да си спечели допълнителни финанси от играта на баскетбол. Изиграният от Харелсън Били Хойл е с комичен вид на шантаво усмихнат чудак, облечен с широки къси гащета, шапка, обърната назад и изглежда прекалено разсеян, което кара жертвите да залагат, че ще загуби мачовете си. Той не се нуждае от пари, но победите му доставят невероятно удоволствие и гъделичкат егото му.

Филмът ни показва как се играе баскетбол в тежки градски среди, а режисьорът Рон Шелтън, който е и сценарист, е напълно наясно с начина, по който говорят и действат неговите герои. Той залага на множество подигравки и хвалби, с което използваният език става едно от големите оръжия на филма. Неговата енергия и дух изглеждат напълно неволни и изкарват актьорите като надарени импровизатори. Оригиналността само подчертава неизменния му ефект. Грубите обиди са заменени от изключително креативни и странни, но добре звучащи груби изрази, което може да разберете само, ако сами гледате това кино произведение.

Интересно е, че това не е филм само за баскетбол. Режисьорът, който блесва с друга спортна комедия четири години по-рано, знае всичко за спортовете и това как те влияят на възрастните хора. Той е наясно как появата на момчета в играта може да замъгли реалността на мъжете. В „Белите не могат да скачат“ главните герои имат жени, които изискват от тях да бъдат далеч по-мъжествени от това, което показват на баскетболното игрище.

Приятелката на Били е от Пурто Рико, изиграна е от Роузи Перес, която печели много почитатели с едно от най-смешните изпълнения за спортна комедия за всички времена. Поддържаща ѝ роля, която представя актрисата в различна от познатата за нея светлина, заслужава поне номинация за Оскар. Героите на Харелсън и Перес имат ентусиазирана физическа връзка, която се третира с освежаваща директност.

Въпреки очакванията, в „Белите не могат да скачат“ липсват секс сцени. Те са заменени от приятелска топлина, която се изразява чрез комфорт с голотата. Често във филмите имате усещането, че актьорите в любовните сцени са ги репетирали до болка и всеки кадър е изчислен до най-финия нюанс. Тук Перес и Харелсън създават герои, които се познават и се наслаждават един на друг.

От другата страна Сидни Дийн, героят на Снайпс, е женен и домашният му живот е далеч по-сложен. Тайра Фарел е в ролята на неговата съпруга. Дневната работа на Дийн обаче не може да плати сметките и не е достатъчна за изхранването на семейство с деца, затова той се нуждае от допълнителни пари.

Постоянните обединения и разпри между Сидни и Били водят до възможността филмът да предостави предсказуема спортна формула, водеща до голямата, до същинската игра. Но дори в това произведение има изненади.

„Белите не могат да скачат“ е една прекрасна комедия с приповдигнато настроение, нотка тъга и сладост, които я правят много по-добра, отколкото самия сюжет би могъл.