Историята на дузпата във футбола

Историята на дузпата във футбола

Кога и защо е въведена? Какви промени на правилата има през годините?

Дузпата – моментът, който поражда най-много спорове сред футболните фенове. Може би повече дори и от засадата. Това правило е едно от най-тежките наказания, защото дава повече от чиста възможност за отбелязване на гол от противника, който има чист поглед към врата и само стража на противниковия тим или неточния изстрел може да му попречи да се разпише. Но знаете ли защо и кога е въведено това правило в любимата на цял свят игра? Ще се опитаме да отговорим на този въпрос в следващите редове.

Дузпата е наказание за нарушение на правилата в наказателното поле от страна на играч на отбраняващия се отбор. Може да се отсъди дузпа за игра с ръка, спъване на противников състезател или нарушение без топка. Тогава атакуващият тим получава шанса да стреля директно към вратата фронтално от 11 метра и между него и голлинията застава само вратаря, който дори няма право да престъпва голлинията по най-новите правила във футбола. Задължително един от двата му крака трябва да бъде на линията. Дузпи могат и да се изпълняват в турнирни мачове, когато два тима не могат да се победят в редовното време и продълженията на един или два двубоя.

В оригиналните правила на играта, издадени през 1863-а година, няма наказания за нарушения. През 1872-а е въведен непрекият свободен удар, когато някой играе с топката с ръка. Много бързо обаче е счетено, че този тип наказание не е достатъчно добро, когато намеса с ръка от отбраняващ се състезател е предотвратила гол. Затова през 1882-а се приема правило, при което директно се присъжда гол в подобни ситуации. Но и това нововъведение не издържа дълго и е спряно през 1883-а.

Трябва да изчакаме чак до 1890-а и да благодарим на вратаря и бизнесмен Уилям МакКръм, който завинаги променя играта чрез предложението за дузпа. Той предлага идеята на Международната футболна асоциация, която го разглежда през следващата година. Два инцидента в периода между даването на предложението и приемането му са ключови за въвеждането на дузпа. Игра с ръка в ¼-финала за купата на Шотландия, при която защитаващ се футболист боксира топката, влизаща под гредата и още една подобна намеса в ¼-финал за ФА Къп.

Така на втори юни 1891-а е въведено правилото за наказателен удар. Ако даден играч удари или задържи противник или нарочно играе с ръка до 12-ия ярд (11 метра) от голлинията, реферът, при поискване от атакуващия тим, трябва да отсъди дузпа, която да бъде изпълнена от линия, намираща се на 12 ярда от вратата. Нито един друг играч освен изпълнителя на удара и вратаря няма право да бъде в пространството между голлинията и точката за изпълнение, а стражът не трябва да излиза на повече от 6 ярда (5.5 метра), за да се опита да спаси изстрела.

Веднага забелязваме разликата със сегашните правила. Нарушението не е в наказателното поле, защото такова не съществува във футболна до 1902-а, ударът не се изпълнява от определена точка, защото тава няма. Тя отново е въведена през 1902г. Трябва да има искане за дузпа от отбора, срещу който са нарушени правилата. Няма забрана за дрибъл от страна на играча, т.е. той не е длъжен директно да стреля към вратата. Топката може да бъде изритана във всяка една посока. Вратарят може да напуска голлинията и да излиза на 6 ярда от своята врата.

Година след въвеждането на правилото идва и първата промяна. При нея се забранява на играча, изпълняващ наказателния удар да докосва топката повторно, докато друг футболист не играе с нея. През 1896-а пък се определя ударът да бъде задължително отправен напред. През 1902-а е въведено наказателното поле, което достига до 18 ярда (или 16 метра) от голлинията. Така нарушенията, за които се отсъжда с дузпа вече не са само до 12-ия ярд, ударът се изпълнява от точка на 11-ия метър, фронтално срещу вратата, а останалите играчи, освен изпълнителя и вратаря, трябва да бъдат извън това поле.

През 1905-а промените продължават като се задължава вратарят да остане на голлинията си. След още 18 години е забранено на играчите на останалите играчи да бъдат на разстояние по-близко от 9 метра и 15 сантиметра (или 10 ярда) от точката за изпълнение на дузпа, за да не пречат на изпълнителя. През 1930-а се забранява на вратаря на мърда краката си, докато топката не е изритана към вратата. След 7 години се появява и дъгата на наказателното поле, която да помогне на съдията да определи тези 9 метра и 15 сантиметра разстояние от точката, на което трябва да останат другите играчи. Вратарят е задължително да бъде между гредите. През 1939-а се прави една малка промяна, гласяща, че топката трябва да направи пълен оборот, за да бъде в игра. Това е променено през 1997-а, когато всяко малко движение на топката се брои и се счита, че ударът е изпълнен. През 2016-а се уточнява, че това движение трябва да е видимо.

Не толкова отдавна е направена и последната значима промяна. При нея всички играчи трябва да останат зад точката за изпълнение на дузпа. Това става по желание на Шотландската футболна асоциация чак през 1995-а година. До тогава е имало играчи, стоящи пред точката и топката, но извън наказателното поле, разбира се.

През 1997-а отново е позволено на вратаря да се движи по голлинията и гори да излиза срещу изпълнителя. През 2010-а е и предпоследното нововъведение, при което се забранява на изпълнителите лъжливо да посягат към топката, за да подлъжат вратаря, както и да се спират непосредствено преди изстрела. Последното правило е от лятото на 2019-а, когато задължават вратарите да оставят поне един от двата си крака на голлинията, докато дузпата не бъде изпълнена.

Спорове, относно изпълненията на дузпи, трудно могат да съществуват, макар че наскоро имаше няколко случая, при които имаше играчи, престъпили дъгата на наказателното поле. Споровете обаче се пораждат от отсъждането на дузпи и най-вече свободата, която получават реферите да преценяват според собствената си трактовка дадени ситуации.

.