„Атлет А“ – разкритието за сексуалния тормоз в спортната гимнастика в САЩ

„Атлет А“ – разкритието за сексуалния тормоз в спортната гимнастика в САЩ

Документален филм, който те кара да се замислиш дали проблемите, засегнати в него не са далеч по-глобални

Спортните филми често дават възможност на феновете да се докоснат до нещо по-различно, а на останалите хора предоставят шанса да се запознаят, а защо не и да се влюбят в даден спорт. Те са изключително трудни за заснемане, тъй като публиката е много взискателна и търси високо качество. Документалните филми са още по-нестандартни, защото представят част от реалността около даден спорт, която интересува любителите, но е почти невъзможно да бъде открита.

Един от най-интригуващите спортни документални филми е „Атлет А“, на английски “Athlete A”, който засяга огромен проблем в спортната гимнастика в Съединените щати. Режисираната от Бони Коен и Джон Шенк продукция е сборен разказ на разследващи журналисти от вестник „Индианаполис Старс“, които обръщат сериозно внимание на сексуалния тормоз, налаган на младите гимнастички от доктор Лари Насар. Името на филма ни отпраща към една от въпросните гимнастички Маги Николс, която използва псевдонима „Атлет А“, за да прикрие своята самоличност по време на разследването.

Николс съобщава на властите през 2015-а година, че е тормозена от доктора и в последствие е изключена от отбора на САЩ за Олимпийските игри в Рио през 2016-а. Тя и нейните родители разказват цялата история във филма, излъчен за първи път на 24-и юни 2020-а година от „Нетфликс“.

Журналистката от „Индианаполис Старс“ Мариса Квятковски разкрива, че има случаи на сексуален тормоз, който се прикрива от училищата и един от нейните източници решава да сподели, че този проблем съществува и в националния отбор по спортна гимнастика на САЩ. Вестникът започва работа по случая през август 2016-а и обръща внимание на годината преди Игрите в Рио, които се провеждат по това време. Квятковски малко по малко открива ужасяващи детайли, добре прикривани от усмивките на момичетата в бразилския град. Марк Алесия и Тим Еванс ѝ съдействат, както и редакторът Стив Берта.

Благодарение на тяхната работа са разкрити имената на 54-ма треньори, на които са отправени обвинения за сексуален тормоз в последните 10 години. Тогава вестникът получава мейл от бившата състезателка Рейчъл Денхоландър, в който тя споделя, че се прикрива дейността на още един човек и това е Лари Насар. Още две жени – Джесика Хауърд и участвалата на Олимпийските игри в Сидни през 2000-а година Джейм Данцшер също се свързват с вестника.

Всички започват работа, която се състои в проучване сред лекарите дали съществува травма, при която млада гимнастичка да се нуждае от вагинално или анално дигитално проникване като рутинна процедура, която да предостави повече данни за контузията. Такава обаче не съществува.

Режисьорите на филма използват историите на част от жертвите, които са стотици за гръбнак. Тяхното страдание и смелостта им дават по-ясен поглед върху културата, позволяваща на Насар да действа безнаказано. Проблемът се оказва, че не е просто в един човек, а е далеч по-широко разпространен. Става ясно, че за президентът на федерацията по гимнастика на САЩ Стив Пени приоритетите са съвсем различни от разглеждането на оплаквания.

Насар получава и много сериозна подкрепа от близки за него хора. Те просто затварят учите си за неговите действия спрямо момичетата. Но публичният скандал след всички разкрития води до осъждането до живот на Насар. Над 260 жени и момичета споделят, че са били тормозени от него.

По подобие на други документални филми, „Атлет А“ ви кара да се зачудите как е възможно лошите хора да получат толкова много подкрепа от близките до тях, които осъзнават тяхната неправомерна дейност, но все пак избират да я прикрият, грижейки се за своя собствен комфорт. Филмът показва как зад стотици усмивки от страна на състезателките има множество страдания, които не са породени от лишения и усилени тренировки, съпътстващи пътя към върха, а от зловещи постъпки на човек, опитващ се да задоволи извратената си фантазия.

„Атлет А“ е и показател, че е добре винаги да потърсиш справедливостта, когато имаш съмишленици и достатъчно доказателства. Показател е за това, че когато редица пострадали добри хора могат да се свържат в непрекъсната верига, която да помогне на системата да функционира правилно и без да нанася вреди на още хора.

Преди всичко обаче те кара да се замислиш за хората и властта. Дали средата в спортната гимнастика в САЩ не е показателна за далеч по-големи проблеми в наистина глобален мащаб? Дали има още много хора, които са готови на всяка цена да задоволят своите желания и се възползват от общественото си положение? И защо всички, разполагащи с власт, са готови да се защитават един друг, макар и да знаят, че жертвите плащат много висока, най-често психическа, цена.