„Чудо“ (“Miracle”) – филм, фокусиран върху треньорската професия

„Чудо“ (“Miracle”) – филм, фокусиран върху треньорската професия

Играта на Кърт Ръсел и режисурата на Гавин О‘Конър пресъздават по уникален начин успехът на САЩ в турнира по хокей на лед на Олимпийските игри през 1980-а година

Фигурата на треньора в спорта е изключително важна. Това е човекът, който изгражда визията на един отбор, поведението на отделните играчи в него. Това е човекът, който може да промени съдбата на даден играч, а в индивидуалните спортове е още по-влиятелна фигура. Работата му в отбори обаче е изключително тежка и тя идва със своята голяма отговорност. Нищо чудно, че почти винаги, когато тимът не върви, наставникът е първият уволнен. Затова да направиш филм за тази професия, изглежда изключително трудоемка задача.

Гавин О‘Конър обаче се справя с тази задача и по сценария на Майк Рич и Ерик Гугенхайм режисира „Чудо“, или на английски език – “Miracle”. Това е филм за успеха на националния отбор на САЩ по хокей на лед, който печели златото на Олимпийските игри през 1980-а година в Лейк Плесид. Цялата история се върти около селекционера Хърб Бруукс и съперничеството с големия фаворит в надпреварата – Съветския съюз.

„Чудо“ излиза през 2004-а година, когато повечето подобни кино продукции са насочени предимно към младата мъжка демографска група. В случая обаче, вместо фокусът да падне върху някои от най-важните млади играчи в отбора, той е върху изиграният от Кърт Ръсел наставник. Хърб Бруукс е ветеран в професията, родом от Минесота. На него е поставена трудната задача да събере най-добрите играчи и да може САЩ да спечели златните медали на Зимни олимпийски игри в турнира по хокей на лед при мъжете за първи път от 1960-а година. Това трябва да се случи в домакинството на американския курорт Лейк Плесид и в конкуренцията на изключителния отбор на СССР, както и на много добрите шведи, финландци и канадци, които са другите големи сили в спорта.

Ролята, в която влиза Кърт Ръсел, го прави неузнаваем. Той е весел, стабилен мъж на средна възраст, но с прическата си от гимназията тип „купичка“. Съпругата му, изиграна от Патриша Кларксън, има една единствена функция в живота и тя е да се оплаква, че работата на нейния съпруг отнема прекалено много от времето, което може да отделя на семейството. Тази роля изглежда изключително изтъркана, особено с кадъра, в който жената се появява на вратата на работния кабинет на мъжа си, докато той е в най-нагорещената точка. Но това е един от малките не добре изпипани детайли в „Чудо“.

Хърб Бруукс е истинска личност, а филмът е направен по истинска история. Бруукс губи живота си в автомобилна катастрофа веднага, след като са завършени снимките на продукцията. „Чудо“ обаче успява да го представи в цялата му сложност. Веднага се вижда, че той е добър треньор, но не винаги е харесван от играчите, а и зрителите могат да останат със съмнения относно това. Прекрасното на филма идва тук, защото фокусът пада именно върху работата на един наставник. Нещо, което рядко може да се види, или изобщо не може да се види в други спортни филми.

Бруукс е наясно с разочарованието в хокея, след като е отстранен от мъжкия отбор през 1960-а седмица преди първия мач на Игрите в Скуоу Валей. Когато и в „Чудо“ се стига до момента, в който един от състезателите трябва да отпадне, то треньор Бруукс знае какво е усещането и съчувства по уникален начин на своя състезател.

След като е избран за селекционер на националния тим на САЩ, Бруукс веднага нарушава традицията да събере възрастни, доказали се играчи, които са високо ценени от феновете и останалите си съотборници. Треньорът има друга идея и тя е да намери деца, които са гладни за успехи и страстта към играта още е повече от пламенна. Затова и отборът се разглежда като едно цяло и рядко може да разпознаете лицата на играчите. Единственото изключение е вратарят Джим Крейг, в чиято роля влиза Еди Кейхил. Той отказва да се яви на психологическия изпит, който Бруукс дава на състезателите, но това е много добър ход за него.

„Чудо“ успява да заобиколи и повечето клишета за съвременния спортен филм. В него се говори само за трениране на упорити спортисти и печелене на мачове. Той дори не си прави труда да изкара съперниците лоши, защото говорим за истинска история, а в спорта лоши няма. Когато САЩ среща СССР, противникът е изобразен просто като другия отбор. Треньорът на Съветския съюз има мрачен вид и не се усмихва много, но не е интригант, а хокеистите му не играят по-мръсно от останалите тимове.

Заради аналитичния си стил „Чудо“ не се фокусира върху триковите сцени по време на самата игра. Вместо това той ни пренася на леда и ни позволява да усетим енергията, вместо да се фокусираме толкова върху сюжетната линия, която си върви междувременно.

Актьорската игра на Кърт Ръсел е перфектна. Тя само прави филма още по-качествен. Личи си, че Ръсел успява да влезе в една много трудна роля след дълго проучване. Неговото представяне и чудесната режисура на О‘Конър създават повече от кино продукция, пресъздаваща истинско спортно събитие. Те изграждат личност, която води млади мъже към големия успех, а 20 години по-рано е претърпяла огромно разочарование. Филмът дори не завършва с развръзката от състезанието, а с поредното фокусиране върху треньора, когато САЩ печели златото.

.