Двадесет и четвъртият носител на „Златна топка“ – Кевин Кийгън

Двадесет и четвъртият носител на „Златна топка“ – Кевин Кийгън

Второ поредно признание за английския нападател

След като остава в подножието на върха в класацията за „Златна топка“ през 1977-а, макар и да печели дубъл със своя Ливърпул, Кевин Кийгън тепърва достига до своите най-добри години. През 1978-а той печели най-престижната индивидуална награда във футбола в Европа, а през 1979-а грабва приза по още по-категоричен начин. Лидерската му роля в Хамбургер води и до успехи за немския тим на месната, както и на европейската сцена.

Кийгън събира 118 точки, което е с 31 повече от преходната година. Всички 26 журналисти, представители на страните, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА, го поставят в топ 5. 18 от тях са категорични, че той отново трябва да е победител, шестима го оставят втори, а двама – четвърти. След успеха си със само 6 точки пред австриеца Ханс Кранкл година по-рано, сега нападателят от Англия е с над двойно повече точки пред своя основен конкурент Карл-Хайнц Румениге. Нападателят на Западна Германия и Байерн Мюхнех събира само 52 точки за своите две първи, пет втори, пет трети, три четвърти и едно пето място. Топ три се допълва от нидерландеца Рууд Крол от Аякс, който има 41 точки в гласуването за „Златна топка“ през 1979-а година.

Петицата се допълва от съотборника на Кийгън Манфред Калтц, който е четвърти с 27 точки, както и от Мишел Платини. Преминалият в Сент-Етиен атакуващ състезател е с 23 пункта. Българи в класацията отново липсват, а последният победител, чието име не е Кевин Кийгън, събира само 7 точки и остава 11-и, заедно с Кени Далглиш. Датският нападател Алан Симонсен все още не може да блесне толкова сериозно в новия си тим Барселона.

След десетото си място в предходната кампания, но обещаващото начало на новия сезон, Хамбургер успява да стигне до първата си титла от Бундеслигата и общо четвърта на Германия. В жестоката конкуренция на Щутгарт, отборът на Кийгън триумфира с една точка аванс, имайки предвид, че за победа по това време се дават само 2. Английският нападател е сред най-добрите реализатори в шампионата на Западна Германия, след като реализира 17 гола, колкото има и Клаус Топмьолер. С повече са Рюдигер Абрамчик с 18 от Шалке 04, Клаус Фишер с 21, също от Шалке, както и Клаус Алофс от Фортуна Дюселдорф с 22 попадения.

Класата на Кийгън се покачва през 1979-а, колкото и невъзможно да изглежда това. Той изглежда като футболист, на когото е много трудно да му отнемеш топката, защото на моменти сякаш я залепва за крака си. Англичанинът се възползва от повратливостта си, а начинът, по който най-често завършва атаките за своя тим, говори за спокойствие, увереност и изключителни футболни умения. Дори високите и атлетични бранители в Германия не могат да спрат едва 173-сантиметровия играч от Донкастър. Начинът, по който Кийгън зарежда със сили своите съотборници е водещ при избора на гласуващите, които му носят едва 12 точки по-малко от максималните 130.

Променената визия в играта на Хамбургер си проличава и в Европа в началото на сезон 1979/80, когато тимът елиминира Валур и Динамо Тбилиси, на който Кийгън бележи два гола. Фактът, че вече и успехите на клубно ниво идват, говори достатъчно за качествата на Кийгън, чието име скоро започва да се поставя редом до тези на Пеле, Йохан Кройф и Франц Бекенбауер, които са хора, променили виждането на играта.

Безспорният триумф на Кевин Кийгън в класацията за „Златна топка“ през 1979-а година показва, че може би се задава нова ера, в която един английски състезател ще покаже, че може да пренесе играта на съвсем различно ниво и то не в своята родина.