Автобиографията на Емил Грифит – един велик спортист и човек

Автобиографията на Емил Грифит – един велик спортист и човек

Уважението към един различен състезател може да се зароди само след няколко страници от творбата на Дон Макрей

Емил Грифит е един от най-великите професионални боксьори от края на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Той е спечелил 85 мача, съревновавайки се с най-добрите състезатели в три различни дивизи: полусредна, лека средна и средна. Сред съперниците му са имена като Дени Мойер, Луис Родригес, Бени „Дъ Кид“ (б.а. – Хлапето в превод) Парет, Дик Тайгър и Хосе Наполес. Цялата му кариера е съпътствана, както от триумфи, така и от премеждия на ринга и извън него.

Изключително интересно е, че можем да прочетем една любопитна автобиография за живота на великия боксьор. Авторът ѝ Дон Макрей ни въвежда в завладяващата и интересна история на живота на Грифит в „Светът на един мъж: Двойния живот на Емил Грифит“, или на английски “A Man’s World: The Double Life of Emile Griffith”, която, за съжаление, не може да бъде открита с превод на български все още.

В книгата Грифит е описан като млад, нагорещен боксьор, който в началото на 60-те години успява да спечели световната титла в полусредна категория. Той е решителен, съсредоточен и дисциплиниран на ринга и всички тези качества си проличават по страниците на произведението.

Най-драматичната му битка е срещу Бени „Хлапето“ Парет, преди която Емил е наречен с обидната испанска дума за хомосексуалист от своя съперник. В последствие срещата е спечелена от Грифит в 15-ия рунд, но по-късно опонентът му умира в болница след тежките удари, които е понесъл, а и заради още едно тежко поражение преди около година.

Извън ринга Грифит, който работи в дамска фабрика за производство на шапки, посещава гей барове. Хомосексуалността по негово време е незаконна и обявена за психично заболяване. Той е и афроамериканец, а предразсъдъците на расова основа все още са огромни тогава.

Макрей показва всички качества, които притежава един истински шампион. Това са огромната смелост, лоялност и хъс за живота. Авторът добре е изследвал същността на Грифит. През 2012-а той се среща в бившия боксьор и споделя, че влиянието от това върху написаното е огромно, тъй като самият автор се изправя срещу правителството на апартейда в Южна Африка. Въпреки това срещата им е в годините, в които вече деменцията изцяло е погълната Емил и той е „призрак на човек“, както го нарича Макрей в интервю по имейла. Това събитие обаче е основната причина автобиографията да бъде написана и това я прави изключително силно настроена към всички проблеми, съпътстващи различните.

Макрей разговаря с много от неговите съперници, изучава битките му и среща голяма част от близките му приятели като Фреди Райт, който може да сподели колко важен за всички гейове по света е бил един световен шампион по бокс през 60-те години със същата сексуалност.

Житейската история на Грифит е важна за много други хора, защото той отстоява това, в което вярва и поема много големи предизвикателства в личен и професионален план. Боксът е по-специален спорт от всички останали. Той е индивидуална битка, която може да те срещне със смъртта и в случая с Емил е точно така. Цялата му кариера и поведението му като човек са повлияни от трагедията с Парет и другите смъртни случаи по време на активната му кариера, макар и да не е пряк участник в тях.

Авторът споделя, че в личен план последстивята след третия мач с „Хлапето“ са били далеч по-сериозно, отколкото човек може да очаква и боксьорът е съкрушен, че след едно съперничество на ринга е настъпила смърт на неговия опонент. След края на активната си кариера Грифит е в ъгъла на Уилфорд Скипион, докато той пребива до смърт Уила Клаасен. Това също довършва бившия световен шампион в три различни дивизии.

Въпреки трудностите, през които преминава един хомосексуален чернокож успял спортист през 60-те и 70-те години на миналия век книгата е лесна за четене и предоставя по разбираем начин една необикновена история. Битките са описани изключително пъстро без да подминават събитията, свързани с пътуванията и неволите около тях.

“A Man’s World: The Double Life of Emile Griffith” е свързана и с по-ранните боксови творби на Макрей, които засягат живота и кариерата на Майк Тайсън, Джеймс Тони, Оскар Де Ла Оя и Рой Джоунс Джуниър. Все пак, четейки тези страници, човек остава с впечатление, че Емил е най-обаятелен от всички тези състезатели.

Макрей пише за важна личност в спорта, за състезател, който със сигурност е имал своите исторически възходи и падения. Читателите ще най-вероятно ще се отнесат уважение към боксьора Грифит и, което е по-важно, човека Грифит.